21.09.2020 г., 10:11 ч.

Нашествие в града на Аладин-6 

  Проза
262 0 0
4 мин за четене

 Ето ни, че спряхме пред първия магазин. Вие какво си представяте, като ви кажат: "Текстилен магазин"? Нещо голямо и специализирано за тъкани, нали? Нищо подобно! Най-долнопробно магазинче, наистина, на два етажа. На първия - готови дрехи, с обявени намаления. На втория - сувенири, локуми и вина. Моята Марийка много се връзва на продавачите! А те сякаш дебнат само такива като нея! Един ни подхвана още от вратата да ни черпи с вино от нар, което било в промоция - само някакви си 20 долара! Нахално попитахме може ли да платим с български пари. Единият от продавачите знаеше и български даже. Може да ни е бил сънародник. Та той каза, че може. Купихме много интересен локум на сладки конци. Също и прословутото синьо око, което се слагало пред домовете против уроки.
  Долу на касата продавачите нещо се понамръщиха, но след консултация с онзи отгоре, се съгласиха да платим в левове.
  Вторият магазин, в който ни заведоха, беше за кожи. Тук още от вратата към всеки от нас се прикрепяше по един провадавач, че даже като чуха, че говорим на български, се намери и българоговорящ като за нас. Цените обаче бяха най-малко трицифрени, в долари. Наистина не бих могла да си представя, че някой българин ще дойде тук точно за такава покупка. Но двама руснаци мъж и жена от групата излезоха в края на краищата с огромен пакет и с благопожелания от страна на многобройните продавачи.
  Следваща спирка - пещерата Дамлаташ. В Алания, впрочем, имало няколко пещери. Може би някога ще мога да ги посетя. Например, Пещерата на влюбените. В нея дълго време живяли една девойка германка и местен младеж. Най-после ги намерили. Съвременният град Алания е построен от онези турци, които навремето работели в Германия, после се връщали и инвестирали спечеленото. Затова значи сградите са толкова нови и всичко е толкова подредено! Неизвестният доскоро курорт първоначално посрещал и приютявал същите онези германци, при които турците работели. 

   В пещерата Дамлаташ, а може би и в други пещери, през ранното Средновековие пиратите криели плячката си. Все повече започвам да си мисля, че историите, описани в "Хиляда и една нощ" са се случвали в действителност точно в Алания! Колкото до пещерата Дамлаташ, тя е откират съвсем наскоро, след едно земетресение, при което се срутила част от скалата. Характерна е със специфичните условия - постоянна температура, влажност, които я правели благоприятна за лечение на астма. Дори, както ни обясни Йевгений, сутрин до 10 часа в нея влизали само пациенти с белодробни заболявания, по лекарско предписание, а едва след 10 пускали туристи. Въздухът в пещерата бил обаче противопоказан при наличие на сърдечно-съдово заболяване.
  Пещерата не е дълбока, но е много красива! Невероятни естествени скулптури са изваяли сталактидите и сталагмитите. И сигурно, както е и в българските пещери, някой се е сетил да им даде наименования - напр. "Майката и детето", "Молещият се" и т. под. Не знам със сигурност, но би било добре. Въздухът вътре в пещерата ми се стори много тежък за дишане.
  А входът се намира в близост до Плажът на Клеопатра. Наблизо имало и Извор на Клеопатра,с естествено газарана минерална вода, до който, уви не стигнахме.
  Пред самата пещера - множество сергии с пощенски картички, сувенири и плетени вълнени шапчици с висящи изкуствени плитки. Споменах ли, че рускините на плажа ме учудиха с нахлузени в тази жега плетени шапки, с които дори плуваха?
  И накрая, третия магазинт - за бижута. Бил от малкото магазини, контролирани от държавата. Уж пак имало намаления. Изипахме се 2-3 автобуса. Отвън - мраморна сграда със златна египетска статуя. Вътре - фоайе, което с нищо не подсказваше, че става дума за бижутериен магазин. Един фронт-деск, с елегантен служител. Меки килими. И стълби, които водят надолу. Тук вече, като в музей са разположени златните бижута. Цените в никакъв случай не ми се сториха ниски, нито пък изработката - кой знае колко по-различна от същите у нас. Отново - индивидуален подход от многобройни служителки, които с готовност показваха колекциите. Освен стъклените витрини, имаше и многобройни сепарета, в които по-специалните клиенти разглеждаха по-скъпите колекции.
  Някои от екскурзиантите се усетиха овреме и си съкратиха ходенето до третия магазин.
  - Искам да ми се подпишете, че с нищо не съм ви обидил и си тръгвате по собствено желание! - настоя Йевгений.
  Вече на връщане ни разказваше за това, че Турция била мюсюлманска държава и каква била разликата между "мюсюлманска" и "ислямска", а именно - че в този случай религията е отделена от държавата. И приведе пример, че ако една жена започне работа в учреждение, няма право да ходи със забрадка, въпреки че е мюсюлманка. По въпроса с многоженството, Йевгений ни обясни, че е възможно да има такова по селата, но не и в градовете, където хората се стремят към Европейската цивилизация.
  Минахме покрай една красива подредена градинка с уреди за игра и за фитнес, фонтани и много цветя. Впрочем, нея я бяхме открили по време на една от самостоятелните ни разходки. Държах да я спомена, защото наистина е много красива и поддържана. А пейките са за по двама души, с облегалки и ръкохватки.
... 
 Към летището ни откараха по познатата ни организирана и стройна система. В София, впрочем, попаднахме в първия студен и дъждовен наистина есенен ден.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??