23.09.2006 г., 1:33

Наследство

1.2K 0 1
1 мин за четене


     Прибирам се вкъщи, в бащиният дом. Странно уж нищо не се бе променило, но се чувствам някак  различно.
     Отворих малката дъсчена порта.Тя изскърца с добре познатият ми звук.Но това беше всичко.Някак странно тихо и безжизнено бе в двора.Дългата пътека, която водеше до къщата едва се виждаше от бурени и диви цветя.Не се чуваше радостният кучешки лай, който ме посрещаше всеки път.Асмите пред малката схлупена къщурка бяха започнали да се свличат и провисват чак до земята...Всичко пустееше и умираше без любов.
      На стълбите пред къщата вместо прегърбените фигури на двама старци, ме чакаха два побеснели звяра - тялото ми да разкъсат, душата ми да унищожат...Борба за имане и наследство.
      Но аз няма да се боря.
      Защо ми е парче земя, като това което истински обичах си отиде?!?Защо ми са пари и злато, като в тях има само зло и не могат щаслива да ме направят?!?
      Вълшебната топлина и тихото, ненатрапливо спокойствие на бащиният дом бяха изчезнали завинаги.Само два скитащи демона се борят, но вече не срещу мен, те отдавна ме убиха, а един срещу друг. По-силният ще победи, или ще се унищожат взаимно.
      Но вече не ме интересува.Аз пазя в сърцето си доброто.Виждам онези прекрасни отминали дни когато бях дете и всичко беше като в песен, стихотворение, поема...там в бащиното огнище - чувам смеха и виждам щастието и се радвам, че част от тази магия споделих с децата ми.Които също играха под сенките на асмите и ядоха от сладките череши.Сега и те носят частицата щастие в себе си.
      А зверовете лежат и ближат раните си, готвещи се за нова битка...Умовете им блуждаят, губят съзнание и дори не помнят как и защо започнаха тази война, не помнят доброто и красивото.Не помнят дори, че бяха братя....... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...