Прибирам се вкъщи, в бащиният дом. Странно уж нищо не се бе променило, но се чувствам някак  различно.
     Отворих малката дъсчена порта.Тя изскърца с добре познатият ми звук.Но това беше всичко.Някак странно тихо и безжизнено бе в двора.Дългата пътека, която водеше до къщата едва се виждаше от бурени и диви цветя.Не се чуваше радостният кучешки лай, който ме посрещаше всеки път.Асмите пред малката схлупена къщурка бяха започнали да се свличат и провисват чак до земята...Всичко пустееше и умираше без любов.
      На стълбите пред къщата вместо прегърбените фигури на двама старци, ме чакаха два побеснели звяра - тялото ми да разкъсат, душата ми да унищожат...Борба за имане и наследство.
      Но аз няма да се боря.
      Защо ми е парче земя, като това което истински обичах си отиде?!?Защо ми са пари и злато, като в тях има само зло и не могат щаслива да ме направят?!?
      Вълшебната топлина и тихото, ненатрапливо спокойствие на бащиният дом бяха изчезнали завинаги.Само два скитащи демона се борят, но вече не срещу мен, те отдавна ме убиха, а един срещу друг. По-силният ще победи, или ще се унищожат взаимно.
      Но вече не ме интересува.Аз пазя в сърцето си доброто.Виждам онези прекрасни отминали дни когато бях дете и всичко беше като в песен, стихотворение, поема...там в бащиното огнище - чувам смеха и виждам щастието и се радвам, че част от тази магия споделих с децата ми.Които също играха под сенките на асмите и ядоха от сладките череши.Сега и те носят частицата щастие в себе си.
      А зверовете лежат и ближат раните си, готвещи се за нова битка...Умовете им блуждаят, губят съзнание и дори не помнят как и защо започнаха тази война, не помнят доброто и красивото.Не помнят дори, че бяха братя.......