palenka (П Антонова)
505 18447
24.11.2023 г., 15:15 ч.

Настоящето минало 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
398 3 25

На младини се сблъскваме с неща, които никога не са ни се случвали. На попрището жизнено в средата* заравяме в пясъка главата, на старини избягваме да се сблъскваме с неща, които вече са ни се случвали.

 

Бягаш, препускаш, бягаш... и като се огледаш – май от себе си си бягал!

 

От къщата на илюзиите до затвора в себе си е един клик! В природата нищо не се  губи, само се местиш от една къща в друга.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Данте Алигери ("Божествена комедия")

 

 

 

 

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Bezzhichen (Безжичен)!
    Весели празници желая на теб и семейството ти!
    Бъдете благословени и богословени от Спасителя!
  • Самодива (Вики) - благодаря, Вики!
  • Много точно! И в двата случая, имаме ситуация, с която трябва да се справим, а не да бягаме.
  • Светът е оцелял, защото абсо/ЛЮТО се е смял!
  • абСОЛ/ла,си/ютно
  • mihri61 (Милко Христов) - абсолютно! Благодаря ти за силното включване!
  • И бебешка люлка и ковчег могат да се направят от едно и също дърво, важното е да живееш изправен като него и да те брулят ветровете, както пее Васко Кръпката!
  • Същият, Петьофи, същият! А Усети ли колко е величествено да пишеш под творба с цитат от Данте?
  • Уау, да не се объркам с друг Данте... Наш съсед ходи на гости при децата си във Флоренция и разправяше после '' Ех , да знаете колко е величесвено да се снимаш пред паметника на Данте Алигиери...''
    А младините бяха толкова розовки, пухкавки, и какво стана после '' само като си спомня от какво пъшках и охках като млада, а сега като стана от стола да се преместя на дивана...''
  • Паленка❤️ Кой, каквото може- това ще види! То в днешният " изчанчен" свят...малко останаха " читавите"! Важно е ние да сме себе си! Да не се отклоняваме!😉
  • ValentinaMitova - "Кой ли знае, кой какво ще вижда в нас, когато остарееме..." - мъдри инфантили 😅
    Благодаря, Валя! Много добре си го казала 💐
  • Точно така е! И помъдряваме... Или оглупяваме...Кой ли знае, кой какво ще вижда в нас, когато остарееме...❤️
  • Ники - благодаря!

    черни дупки, вълчи ями -
    живот - минно поле с капани
  • Трансформънс!
    И аз пътувам във времето,но ти се съобразяваш и с продължителност на полета и разните лупинги,които са често срещани при "насрещни ветрове и въздушни ями"!
  • " - Това е баща ти, Лил, днес едновременно празнуваме Сакура и отпътуването на Фумайо в другия свят.
    - Кой друг, отвъдният ли?
    - За вас е отвъден, за нас е "другият", за това празнуваме и се радваме за избралия пътя към него, а не плачем и не страдаме като вас, ако за вас е смърт, за нас е пътуване."
    https://otkrovenia.com/bg/proza/noshtta-na-lili-3
    Една от японските религии ми послужи за основа на разказа. В Япония има много религии. Отношението им към и приемането на смъртта - различно, сходно с ескимоското. Но "пътуването" предприема този, който сам реши.
  • Много си права, Пепи!
    💗💗💗
  • За някои старците са безценен извор на знания, опит и съвети (и са на пиедестал) - японците. За други са тежест - сами изоставят племето, за да не са в тежест (ескимосите). За трети - не им пука дали могат да дадат ценни съвети, или дали ще изостанат от племето да умрат, за да не са в тежест. Напълно безралично им.е (българите, днешните).
  • Патриция, природата се е погрижила удобно да забравят някои неща. Затова са безпримерно идеални.
  • Наде - прибира се една комшийка преди час с метрото, и се оплаква:
    - Що не си хванах трамвая, уж по-малко да ходя, а то! При тая застаряваща нация няма кой да ти освободи место, като младо момиче се почувствах!
  • Старите хора дават добри съвети, защото вече не могат да дават лош пример.
  • Коруба (Слав Коруба) 😂 😅 🤣мечтата на мъжа - да бъде обгрижван от много жени!
  • Старият човек буди уважение и съпричастност.Щом вляза , всички стават на крака! Имам предвид в метрото или трамваят. Докато бях млад, жените минаваха на другия тротоар като ме видят, ако ги заговоря направо спринтираха. Сега се спират и питат: '' Проблем ли имате? Знаете ли къде сте? Знаете ли си адреса... И връзките на обувките ми завързват, и шала от земята ми вдигат и шапката ми центрират... И през цялото време възклицават: ''Миличкият , миличкият... Къде ли е тръгнал?''
  • Мине - 🌹❤️
  • Права си, Пепи, така е! Никой неможе да ни направи това, което сами си правим!
  • Благодаря! То си е казано, че петък е ден на майстора!

    И "Ах, Данте..." на Недялко Йорданов
Предложения
: ??:??