16.07.2007 г., 10:00 ч.
Насън... (моето име е любов...)
2 мин за четене
Вървях през нощните улици... гола... само по душа... Стигнах до дома ти, вмъкнах се тихо и отворих вратата на спалнята ти... Светлината от уличните лампи и преминаващите коли, процеждаща се през прозорците, осветяваше телата ви... твоето и нейното... Наблюдавах ви... уморен от дневната жега, ти се беше отпуснал на самия край на леглото... само крачка ме делеше от теб... направих я... Легнах внимателно до теб, нежно, едва докосвайки те, почти на ръба, сгушена до дясното ти рамо... Положих уморена глава на него... тази вечер нямаше да спя... щях да бдя над теб, любов моя... да те пазя... във съня ти... да вдъхвам нощния ти аромат...
Ти се размърда... усети ме до теб... За миг спрях - уплаших се да не те събудя... но... продължих... Докосвах с дъха си рамото ти, врата, лицето, очите... прокарах върховете на пръстите си нежно, нежно, бавно, внимателно, с наслада по цялото ти тяло... Усети ме... разбра, че съм до теб... но вместо уплашено да ме отблъснеш, ме притисна към себе си, затвори очи и ме прегърна... галейки ме... в съня си... За миг телата ни се вплетоха... а ръцете извървяваха целия път на мечтаната нежност по окончанията на телата ни... Ти беше поривът... желанието... страстта... аз бях нежността... Знаеше, че съм до теб и нищо друго нямаше значение в нощта... тази нощ...
В този миг аз бях всичко... бях аз... бях тя... бях нея... другата и твоята... бях миналото... настоящето и... бъдещето... бях всичко, което някога си желал... бях любовта... Всъщност моето име е любов...
Уплашен от безумния, нежен порив, ти отвори очи... гледаше втренчено... не знаеше сън ли съм или реалност... Докосвайки последно кожата ти... решена да си тръгна... да не смущавам съня ти... Ти се вкопчи в мен, тъй здраво... прегърна ме и не ме пусна... и аз останах... Любов моя... моя любов... Сгуших се леко в силното ти мъжко рамо, прегърнах те отново и... те обожавах... Спи спокойно, моя любов... аз съм до теб... твоя... и ще те пазя в съня ти...
На сутринта станах с първите лъчи... ти отново ме последва... направи си чаша кафе и го пи... дълго и мълчаливо... Аз бях срещу теб... любувах се на погледа ти... изпивах го с очи... тъжен и замислен... мислеше за мен... и за прегръдките ни снощи... "Да" - исках да ти кажа, да, беше истина, бях там... до теб... не съм плод на фантазията ти... а твоята реалност... аз съм в нощите ти... после в дните... преплетена в невидимата, ефирна паяжина на любовта... Аз съм любовта... твоята любов...
После станах тихо, така, както бях дошла... целунах те нежно и ти пожелах " Хубав ден, слънце мое..." Ти ме изпрати с тайна усмивка... знаеше, че съм там...
Вървях по улиците... гола... само по душа... връщах се в реалността... до следващата наша нощ...
Ти се размърда... усети ме до теб... За миг спрях - уплаших се да не те събудя... но... продължих... Докосвах с дъха си рамото ти, врата, лицето, очите... прокарах върховете на пръстите си нежно, нежно, бавно, внимателно, с наслада по цялото ти тяло... Усети ме... разбра, че съм до теб... но вместо уплашено да ме отблъснеш, ме притисна към себе си, затвори очи и ме прегърна... галейки ме... в съня си... За миг телата ни се вплетоха... а ръцете извървяваха целия път на мечтаната нежност по окончанията на телата ни... Ти беше поривът... желанието... страстта... аз бях нежността... Знаеше, че съм до теб и нищо друго нямаше значение в нощта... тази нощ...
В този миг аз бях всичко... бях аз... бях тя... бях нея... другата и твоята... бях миналото... настоящето и... бъдещето... бях всичко, което някога си желал... бях любовта... Всъщност моето име е любов...
Уплашен от безумния, нежен порив, ти отвори очи... гледаше втренчено... не знаеше сън ли съм или реалност... Докосвайки последно кожата ти... решена да си тръгна... да не смущавам съня ти... Ти се вкопчи в мен, тъй здраво... прегърна ме и не ме пусна... и аз останах... Любов моя... моя любов... Сгуших се леко в силното ти мъжко рамо, прегърнах те отново и... те обожавах... Спи спокойно, моя любов... аз съм до теб... твоя... и ще те пазя в съня ти...
На сутринта станах с първите лъчи... ти отново ме последва... направи си чаша кафе и го пи... дълго и мълчаливо... Аз бях срещу теб... любувах се на погледа ти... изпивах го с очи... тъжен и замислен... мислеше за мен... и за прегръдките ни снощи... "Да" - исках да ти кажа, да, беше истина, бях там... до теб... не съм плод на фантазията ти... а твоята реалност... аз съм в нощите ти... после в дните... преплетена в невидимата, ефирна паяжина на любовта... Аз съм любовта... твоята любов...
После станах тихо, така, както бях дошла... целунах те нежно и ти пожелах " Хубав ден, слънце мое..." Ти ме изпрати с тайна усмивка... знаеше, че съм там...
Вървях по улиците... гола... само по душа... връщах се в реалността... до следващата наша нощ...
© Мила Нежна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
невероятно красив и нежен разказ, мила
накара ме да почувствам всичко.. браво! -
Много, много е нежен и вълнуващо написан! Нищо не мога да добавя към думите на Моряка и Мария! Само едно - бъди обичана като небето! - Необятно, нежно и всеки миг - различно!
-
Много си го бива разказа!
-
" ... гола ... само по душа ... В този миг аз бях всичко... бях аз... бях тя... бях нея... другата и твоята... бях миналото... настоящето и... бъдещето... бях всичко, което някога си желал... бях любовта... Всъщност моето име е любов..."
Мило ... Нежно
Онемях ... Затова мълча! Онзи е щастливец!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
огън ли си,или дим...?"-както се пее в една песен!Божичко,много ми хареса начина ,по който отразяваш неугасващата страст по любимия!Наистина е като сън-недействителен ,но така желан!Поздрав и прегръдки!