Насън... (моето име е любов...)

16.07.2007 г., 10:00 ч.

Проза

4.9 / 7

2222 0 5

2 мин за четене

Вървях през нощните улици... гола... само по душа... Стигнах до дома ти, вмъкнах се тихо и отворих вратата на спалнята ти... Светлината от уличните лампи и преминаващите коли, процеждаща се през прозорците, осветяваше телата ви... твоето и нейното... Наблюдавах ви... уморен от дневната жега, ти се беше отпуснал на самия край на леглото... само крачка ме делеше от теб... направих я... Легнах внимателно до теб, нежно, едва докосвайки те, почти на ръба, сгушена до дясното ти рамо... Положих уморена глава на него... тази вечер нямаше да спя... щях да бдя над теб, любов моя... да те пазя... във съня ти... да вдъхвам нощния ти аромат...
Ти се размърда... усети ме до теб... За миг спрях - уплаших се да не те събудя... но... продължих... Докосвах с дъха си рамото ти, врата, лицето, очите... прокарах върховете на пръстите си нежно, нежно, бавно, внимателно, с наслада по цялото ти тяло... Усети ме... разбра, че съм до теб... но вместо уплашено да ме отблъснеш, ме притисна към себе си, затвори оч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

„ЧоВечност”
Завръщане

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за с...
Идиот

Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в не...
Петнадесет живота за Сеньорита

Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадо...

Още произведения »