Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…
Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие баш в тях. Ама той само ме информира – основното обсъдил с началстващия състав. Та при тоя състав за няколко дни се преместиха бебетата и снахата, гледаха се заедно. Плюс кучето.
Пък ние – към Бургас. И от Сарафово – към Краков…
Поприпомних си някои неща за града, намерих нужната литература, стегнах багажа /малко!/. Колата оставихме до летището, минахме проверките. Абе, да ви призная – и нашенци, и поляци, все ме оглеждаха подозрително. Изглеждам като пенсиониран капо ди тути капи? Ама нашенският не се пенсионира, ами си краде на воля и с евтини самолети не пърха…
Вода не може да носиш. А мен диабетът ме избива на жажда. Като че съм след съботен запой. И – 3,5 евро вода в самолета. То вътре ...