НАЯВЕ СЛАБАК, НА СЪН ЮНАК: НАЧАЛОТО
Живееше някога едно момче, единствено дете на много грижовни родители. Роди се преди времето си, боледуваше често и си остана слабичко и нежно, въпреки грижите на близките си. Милян, така се казваше той, много искаше да тича с другите деца, да играе по цял ден и да се катери по дърветата, да се надбягва с кучето, но родителите му все го пазеха. Казваха му:
-Не се пресилвай, ти си слабичък, не си като другите! Пази се, сега не му е времето.
Момчето много се натъжаваше, защото годините му минаваха, а той само дето на ръст се беше източил, остана си все така слабичък. Другите момчета се хвалеха с мускули, а той имаше нежни ръце с дълги пръсти, големи тъмни очи и хубава черна коса на вълни, която открояваше нежните и фини черти на лицето му.
Един ден чичо му се върна от дълго пътешествие по света и му донесе подарък- цигулка. Донесе му ноти и учебници по музика, намери му и учител. Така момчето започна да се учи да свири и скоро стана много търсен за вес ...