13.05.2024 г., 13:22  

Назвался Шойгун - полезай в кузов

378 1 0

Шойгун-Мойгун е вече бита карта. Товарищ Капутин окончателно сне доверието си от него. Като за начало го устрои на зАветна работа. Предполагам, че изповядващият Евразийски ценности Капутин е замислил и второ действие на пиесата - с болезнен азиатски завършек - в стил Саломе и Йоан Кръстител. Главата на Шойгун ще бъде ловко отделена от тялото му с помощта на добре обучен постсъветски джелатин. Но всичко това ще се случи, когато му дойде времето, както мъдро се изразяваше практичният чистокръвен българин  Симеон Секскобурготски, радетелят на прословутите 800 дни. В случая на Шойгун 800, като прогнозно число, е силно завишено.  Лично аз очаквам до 3 месеца Шойгун да чуе звъна на Гремълските камбани в негова чест. И това ще бъде сторено,  не от своего рода кръвожадност на товарищ Капутин, колкото за назидание на генералитета и маршалитета постЕлцински, отпуснали се като свински черен дроб.

 

 

Бел. на автора: "Назвался груздем - полезай в кузов" (в превод от руски: "Нарече се гъба - влизай в коша)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...