Не да живея. Искам да горя.

  Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той най-вероятно щеше да ù каже, че причина да бъде нещастна няма, защото тя покриваше всички изисквания за да бъде един щастлив човек. Този приятел сигурно щеше да се окаже прав, защото на нейната възраст човек не се нуждае от нищо друго, освен любов, разбирателство с родителите и добри оценки... или поне така казват.

  Малката Кати смееше да твърди, че има по малко от всичко. Имаше достатъчно приятели, на които можеше да се довери безусловно, имаше и човек до себе си, който я обичаше и който се беше превърнал в асоциация към всички песни, в които се пее за безумно влюбване и незаменима връзка. Отношенията с родителите и успехът ù в училище бяха достатъчно задоволителни, за да ù носят спокойствие. Но тя не искаше спокойствие! Искаше да бъде дива, да изживява всеки миг, да раздава любовта си, да се среща с нови и различни хора, да пътува, да тича, да танцува. Не искаше просто да живее... искаше да гори! Искаше да усеща тръпката от това, че е жива, да чува дори как пеперудките в корема ù трепкат с нежните си крилца. Искаше да има някого в живота ù, който да си умира за нея, да не може да диша без нея и да не се страхува да го изкрещи на света.

  Тези, които я познаваха, веднага щяха да попитат: "Ами Иван?". Тя щеше да се ядоса и да закрещи: "Защо животът ми трябва да се върти около него?". И тогава тя сама щеше да се опита да си отговори. Може би защото беше влюбена в него? Или защото той в нея? Или защото бяха изградили такава връзка, че без да усетят, се бяха превърнали в едно цяло. Не знаеше. Ама и другите - и те не знаеха. Истината е, че само ти си знаеш какво ти е. Само сам за себе си можеш да осъзнаеш какво е да обичаш, защото всеки го прави по различен начин. За Кати да обича беше едновременно най-красивото и най-себеразрушаващото чувство. Караше я да се чувства най-щастливият човек, все едно е извисена и лети високо във въздуха, но в същото време уязвима и страхлива, да не би сърцето ù отново да бъде разбито на хиляди малки парченца...