Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той най-вероятно щеше да ù каже, че причина да бъде нещастна няма, защото тя покриваше всички изисквания за да бъде един щастлив човек. Този приятел сигурно щеше да се окаже прав, защото на нейната възраст човек не се нуждае от нищо друго, освен любов, разбирателство с родителите и добри оценки... или поне така казват.
Малката Кати смееше да твърди, че има по малко от всичко. Имаше достатъчно приятели, на които можеше да се довери безусловно, имаше и човек до себе си, който я обичаше и който се беше превърнал в асоциация към всички песни, в които се пее за безумно влюбване и незаменима връзка. Отношенията с родителите и успехът ù в училище бяха достатъчно задоволителни, за да ù носят спокойствие. ...