28 dic 2010, 22:59

Не да живея. Искам да горя.

  Prosa » Relatos
942 0 1
2 мин за четене


 

  Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той най-вероятно щеше да ù каже, че причина да бъде нещастна няма, защото тя покриваше всички изисквания за да бъде един щастлив човек. Този приятел сигурно щеше да се окаже прав, защото на нейната възраст човек не се нуждае от нищо друго, освен любов, разбирателство с родителите и добри оценки... или поне така казват.


  Малката Кати смееше да твърди, че има по малко от всичко. Имаше достатъчно приятели, на които можеше да се довери безусловно, имаше и човек до себе си, който я обичаше и който се беше превърнал в асоциация към всички песни, в които се пее за безумно влюбване и незаменима връзка. Отношенията с родителите и успехът ù в училище бяха достатъчно задоволителни, за да ù носят спокойствие. Но тя не искаше спокойствие! Искаше да бъде дива, да изживява всеки миг, да раздава любовта си, да се среща с нови и различни хора, да пътува, да тича, да танцува. Не искаше просто да живее... искаше да гори! Искаше да усеща тръпката от това, че е жива, да чува дори как пеперудките в корема ù трепкат с нежните си крилца. Искаше да има някого в живота ù, който да си умира за нея, да не може да диша без нея и да не се страхува да го изкрещи на света.


  Тези, които я познаваха, веднага щяха да попитат: "Ами Иван?". Тя щеше да се ядоса и да закрещи: "Защо животът ми трябва да се върти около него?". И тогава тя сама щеше да се опита да си отговори. Може би защото беше влюбена в него? Или защото той в нея? Или защото бяха изградили такава връзка, че без да усетят, се бяха превърнали в едно цяло. Не знаеше. Ама и другите - и те не знаеха. Истината е, че само ти си знаеш какво ти е. Само сам за себе си можеш да осъзнаеш какво е да обичаш, защото всеки го прави по различен начин. За Кати да обича беше едновременно най-красивото и най-себеразрушаващото чувство. Караше я да се чувства най-щастливият човек, все едно е извисена и лети високо във въздуха, но в същото време уязвима и страхлива, да не би сърцето ù отново да бъде разбито на хиляди малки парченца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет!
    Поздрав за написаното с тази песничка:
    http://www.youtube.com/watch?v=1_saAYLj-VQ&feature=related
    още като прочетох заглавието тя се завъртя в съзнанието ми...
    Весели Новогодишни празници!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...