...Не е грях...!

(4 +Аванс от 5)

                   ... 
                                                 

  Целият и свят се срути в мига, в който съдбата я запозна  за втори път с човека, който този път беше представен като неин брат.Единственото нещо, което я правеше щастлива - любовта, която изпитваше във всяко една кътче от себе си, се оказа невъзможна, неизпълнима и забранена. Беше грях! Грях, който не можеше да бъде извършен или пък простен. Всичко свърши! И нямаше какво да се направи.Реалността беше такава,никой не можеше да я промени.

   Себас и Софи бяха задължени да я приемат, въпреки цялата мъка, всичките сълзи. Въпреки, че това обезсмисли живота им. Трябваше да се научат да живеят в присъствието на другия, да споделят един и същи дом и фамилия, без да могат да бъдат заедно и да се обичат. Това беше невъзможно, въпреки всичките усилия, въпреки че любовта им беше грях, не съществуваше никакъв начин да я изтръгнат от сърцето си. Макар неизпълнима и невъзможна, тя съществуваше неуморно и непрестанно - във всяка дума, жест и дело, във всеки ъгъл. Тя се намираше навсякъде. Всеки път това си проличаваше. Те се чувстваха постоянно виновни и грешни. Нямаше изход на никъде. Тази любов, която преди известно време беше тяхната най-голяма радост и щастие, сега бе най-голямата им болка и нещастие.

В един от предишните дни

   Той се приближи до нея, Софи го изгледа с тъга и копнеж.Себас хвана ръката и, тя стана от стола и двамата се прегърнаха.

- Не забравяй, че независимо от всичко, което ни се случва и което не може да ни се случи, аз съм тук до теб!... - каза и той.

- Знам... но е грях! Грях е ! Не можем да продължаваме така - отвърна му Софи.

-Не, не си права хубавото ми момиче,л юбовта ни не е грях, няма как да е, няма начин да е и макар сега да сме в това положение, щом се е случила, така красива и нещастна, някога тя ще пребъде и щом въпреки всичко тя продължава да съществува, при това по силна от преди всеки следващ ден, значи че няма да намерим изход от нея!Бог ни я пратил, защото можем да се справим с нея, а щом е от Бога, макар и неизпълнима тя не е грях!
- Тогава значи тя ни е пратена от самия дявол красавецо, защото е...! - той не и позволи да довърши.

- Не, не ни е пратена от дявола, защото в противен случай дяволът би сложил край на нея и би ни наказал!

- А според теб сега не сме ли наказани?! Не е ли сложен краят?!-запита го тя, със сълзи в очите.

- Пратена ни е от Бога хубавото ми момиче, защото не може да и се наложи край, пратена ни е от Бога, защото макар и посочена от дявала - той не може да я докосне, пратена ни е от Бога, защото всеки ден за нея е ново начало, което значи, че ни е простена, а Бог е този, който прощава всичко! И щом той  позволява нейното съществуване, въпреки всичко не е грях...

При тези негови думи, тя избяга и се разплака.Затвори се във стаята си и отвори творческата си тетрадка. В този момент, някой почука на вратата и.Беше Мишел.Софи и разказа всичко и двете се прегърнаха.

- Знаеш ли, приятелко, аз също вярвам, че това не е грях... - започна Мишел.

Тогава някой ги прекъсна, влизайки в стаята и.

- Извинете ме, че влизам така, без да почукам, особено вие, дъще, но мисля, че е време двамата да поговорим - каза баща и Адеан.


                                        ...Следва продължение... 

Аванс от пета част на разказа:
 

- Какво не е...?! - запита тя недоумяващо и учудващо.

- Трябва да говоря и с двама ви!Вчера вечерта, Себас ме попита за това... и аз премълчах, но ако знаех защо ме пита....щях...

- Какво е станало... и какво не сте му отговорили:

                                                              ...