Ти си мислиш, че ме познаваш? Сигурен ли си?! А знаеш ли защо обичам дъжда, или за какво си мисля когато ходя боса по тревата? Има неща, които никой никога няма да разбере за мен. Има неща, за които само ще мечтая, да срещна човека, с когото мога да споделя. Има мечти и мисли, и чувства, които човек никога не споделя с другиго.

Понякога си мисля, че няма да срещна човек, който истински да ме опознае и всичко което е в душата и сърцето ми ще потъне в забрава.

Ти никога няма да разбереш колко пъти съм мислила за самоубийство; колко много мечтая да летя и че съвсем ясно осъзнавам, че това никога няма да стане; или колко много ме е страх от еднообразието и как упорито вървя към него, с малки и постоянни крачки се стремя към целта от която цел живот бягам; колко много сълзи не съм изплакала и колко много обиди и унижения съм преглътнала; как живея в един измислен приказен свят и колко ме е страх от реалността; как самотата ме е завладяла до такава степен, че ми е невъзможно да живея без нея; колко съм мечтала за любовта и колко ме е страх, че вече не мога да чувствам; и колко...

Колко още? Моят свят е толкова объркан, че понякога аз самата се губя в него! Знаеше ли това? И ти си мислиш, че ме познаваш? Твърдиш, че си влюбен в мен? Нима?!