- Малко остана. Трябва само да почистя шкафовете и да измия пода. А, да, и огледалото – това си мислеше Милена, докато оглеждаше дома, който се бе захванала да чисти. Дом, в който живееха вече почти тридесет и три години със Светлин. Всъщност това беше и причината да се захване с не особено любимото ѝ чистене – само след няколко дни имат годишнина и са поканили гости.
Докато миеше пода с усмивка заради края на чистенето, една мисъл я накара да помръкне. Не беше нещо, което не е минавало през главата ѝ. Но всеки път тя го прогонваше. „Не, не може да е така... той ме обича.“ Знаеше, че е така, познаваше себе си. Знаеше, че има нещо, което всички тези красиви модели нямат... нямат нейното вътрешно излъчване. Нямат погледа ѝ, сияещ от съзнанието, че е обичана и желана жена. Знаеше, че е такава – неведнъж бе усещала върху себе си жадните погледи на мъжете. Но тя имаше очи само за един – за неговия. Както и той - за нейния. Усещаше, че е така – всичките му малки жестове, направени с грижа и ...