Не съм клюкарка, но да си кажем
Нямах никакво намерение да пиша за тази среща, но... Абе то всеки път е от хубаво, по-хубаво, най-хубаво! И различно.
Групата пак се събра. Все хубави хора бе! Говорим си с Мая за сайта, за редакторската работа и за... Какво й е трудно на редакторската работа? Седиш си и си слагаш запетайки или ги махаш. Лесно. Тя ще ми каже на мене да не слагам по четири точки за многоточие. Класиката били само три. Колкото искам, толкова ще си слагам. Тя ще ме командва! Не стига, че дома ме командерат, айде и тя! Какво й е на нея? Тя пита ли ме мене колко ми е трудно да ходя от сбирка на сбирка, от кръчма на кръчма. И да пия и да щъкам като цветарка около масата, за да седна при всеки и да чуя какво си говорят, за да мога после да го опиша. Някой ще каже, че съм клюкарка, но не е така. Аз просто контролирам нещата, щото като ги оставя без контрол, знаете ли какви щуротии правят, не е за приказки.
Запознаха ме с Даша. Готина дама. Същата тая Даша, заради която не спах една нощ, след като прочетох разказа й „След изневярата". Убедих я за нула време, че съм й фенка и подразбрах, че ще започне да пише весели разкази. Това си е новина!
Всеки път четем стихове, този път Алиса запя. Тая Алиса и тя всеки път различна. Един път с развени къдрици, сега пък сплетена на плитка и с едно дълбоко червено деколте, ум да ти зайде. Същинска холивудска звезда. Да ти се прииска да си и ти на 21 години. А как пее! Точно толкова хубаво, колкото и пише стихове. На мен толкова ми трябва и като заграчих и аз, страхотен дует се получи. Не ни направиха остра забележка от съседните маси, значи се издържа. Другия път, ако ни пуснат в заведението, значи всичко е наред и може да заснемем клип. Уговорихме се следващата ни среща да е на караоке бар. Ще има рецитал на Алиса, Катрин Мартин и Сара Джейни младша. Подочух, че пеят страхотно като дует Катри и Сара. Ще ги чуем задължително, просто няма как.
Щом приключихме с пеенето, накарахме Алиска да изрецитира нещо свое. От съседната маса дойде едно момиче, впечатлено от нашата кукла (знаех си аз, че ни подслушват) и й поискаха координатите. Разпространявали книги и се впечатлили от стиховете й. Искали да й помогнат. Може ли да останем незабелязани? Абсурд. Следва размяна на визитки и идва ред на Пинче да рецитира. След нея да се готви Мая. Тя пък не помнела наизуст стиховете си. Няма проблем! Бъркам в чантата и вадя не един, а два нейни стиха. Слушаме в захлас. Ние с Евелин като пишем разкази, така ни се пада, само слушаме.
Те ти го, мъжо й идва като свестен мъж да си я прибере, а моя си лежи дома и си... кой знае какво прави тоя мръсник, докато аз се мъча над водката. Полудех, като го видех Тошето. Евелин ми вика:
- - Ти като видиш чужд мъж, полудяваш!
Мислех да й кажем аз защо полудявам, но й отговори културно, да не се излагам пред хората.
- - Абе, Евелин, абе, светулке, аз веднъж съм го виждала. Втори път като го видя, вече не е чужд, а си е наш, от групата. А щом е наш, вече не е тръпка, нищо, че от наш'то по-хубаво нема, аз продължавам да търся.
Не можах да обърна внимание на Тошето, оти Балчо Балчев, който също не ни изпуска сбирките, защото сме готини, започна да рецитира свои стихове. Леле колко хубаво пише, а как рецитира!!! Направо се заплеснах. Кога поглеждам часовника... още малко и Нова година ще дойде. Изхвърчах като тапа от шампанско, защото ако ме изгони миличкият ми съпруг, кой ще ме прибере, кой? Ако някой се навие, да ми се обади по мобилния, щото ако е по домашния, оня - моя, че ме утепа.
Забравих да ви питам кога ще е следващата среща. Ако ме изгони, ще си ходя от среща на среща, не ми трябва квартира, ви казвам. Толкова е хубаво на тези срещи, а вкъщи какво? Само ме пита: „Ти кога мислиш да готвиш?" Проза! Поезията си е друго!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Благодаря Ви 
