Искам някой да ми каже как се забравя мъж. Искам да знам как да не мисля повече за теб.
Кажи ми? Кажи ми как да те забравя? Кажи как да си заповядам да не чувствам тази силна любов към теб. Минават дни, нощи, седмици, месеци дори, но аз не мога да те забравя. Опитах всичко. Бях с други, не бях с други. Бях сама. Опитах да те забравя по всякакъв начин. Гледах да запълвам всяка свободна минута само и само да не се ангажирам с мисли за теб, само и само да не ми остане време да се сещам колко много значиш за мен.
Но... ето те. Стоиш пак пред мен, усмихваш се и веднага се връщам към преди. Отново изживявам всеки миг с теб, спомням си как ми се усмихваше и как ми говореше най-красивите неща на света. Спомням си как вървяхме хванати за ръка... дори, когато се умореше, пак ме държеше. Не искаше да ми се пускаш... и на двамата ни беше толкова хубаво.
Искам да знам какво се случва с мен, искам да знам как да забравя всичко и повече никога да не си го спомня. Не мога. Не мога без теб, липсваш ми ужасно много и мъката по теб ме прави толкова слаба. Мислех, че ще мога да си наложа да не мисля за теб, мислех, че когато ме нараниш, ще ме накараш да забравя колко съм влюбена, ала уви. Мислех, че ако не те виждам, няма да се сещам толкова често за всичко... Нищо не ми помогна. Продължавам да чувствам същото, и напук на всичко си спомням само красивите ни моменти заедно, спомням си целувките и плясъка в очите ти, спомням си как нежно галеше ръцете и лицето ми, как слагаше косата ми зад ушите и повтаряше, че съм красива, как всяка следваща целувка беше по-нежна от предишната...
Не мога да те забравя. Простила съм ти всички грешки, дори съм те приела такъв, какъвто си... И пак, и пак се моля да сме заедно отново... Да мога пак да гледам в очите ти и да виждам онова пламъче, онзи блясък, който откривам само в твоите очи.
Липсваш ми, липсваш ми... Искам да те забравя, но не мога... Всеки един около мен е свидетел, че направих всичко, за да не мисля за теб... За да забравя, че те обичам, за да спра да те обичам... Но не мога. Не мога да не чувствам тази любов, която
се роди в мен още от първата ни целувка или от няколкочасовите телефонни разговори всеки ден. Ти винаги, откакто те познавам, си бил различен. Стигаше само да се усмихнеш и ме караше да летя. Никога не съм вярвала на обещанията на мъжете, защото от малка са ме учили, че много често те са просто красиви лъжи... Не мислех да вярвам и на теб, ако беше обещал нещо... Ти не обещаваше нищо. Говореше неща, които знаеше, че ще се случат, казваше, че ще направиш това, което наистина правеше. Обеща да се разхождаме в парка хванати за ръка и когато това се случи... няма по-красива среща в живота ми.
Когато седеше и ме чакаше мокър под дъжда... Нямаше по-мило нещо, а когато наистина ми донесе мидичка от морския бряг... не бях изживявала по-романтично нещо. Ти винаги правеше малки жестове, но те винаги значеха толкова много...
Липсваш ми. Кажи ми, ако не искаш да си с мен, как да те забравя?! Кажи ми защо не мога да спра да мисля за теб?... Защо?...
Обичам те!