Топла майска вечер.
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум.
Завираме се в тесните неосветени улички, където някога криехме съндъчетата с детските си мечти.
Не виждам почти нищо пред себе си.
Луната бегло образува пътека, която води към спомените.
Криеницата с часове, зачервените ни лица, когато бягахме от съседа, който ни гонеше, когато викахме под терасата му, всичките разговори за "когато пораснем".
Пренасям се в тази малка част от споделените ни мигове заедно.
Явно, разбрала за какво си мисля, се усмихна бегло.
Но зад тези мимолетни тръпчинки, се крие детската любов. ...