25.06.2013 г., 21:25 ч.
Не знам къде бъркам
5 мин за четене
Не се притеснявай, момче. Ела, седни спокойно. Не гледай, че съм с тъмни очила, не съм сляп просяк, който ще ти иска пари. Сигурно чакаш някого. Приятелката си, нали? На лицето ти е изписано. Лицето на влюбения е толкова различно. Любовта винаги слага своя отпечатък.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш такъв съсипан, и си мислиш - този нещастник пък какво ли може да знае за любовта. Ами така се случи при мен - тя ме срина, буквално ме премаза, като тежка болест. Слушай, на никого не съм разказвал за това. Едно, че вече няма на кого, и второ... ще ме помислят за луд. То на моменти и аз самият си мисля, че полудявам.
Ти знаеш какво е да обичаш една жена, виждам го. Но не знам дали знаеш какво е това да те обсеби, да се превърне в мания. От момента, в който я докоснах, бях пристрастен. Ослепях за всичко извън връзката ни. Тя беше красива, своенравна и непостоянна. Никога не можех да бъда спокоен с нея, не знаех кога как ще реагира. Понякога ме помиташе с ревността си, направо ме смазваше, болеше ме физически. Сякаш бях в състояние да погледна друга жена освен нея. А друг път като че изобщо не ме забелязваше - беше студена, далечна, безразлична. В такива моменти се чувствах истински щастливец дори ако успея да изкопча една усмивка от нея, като просяк, който се радва на подхвърлената милостиня.
Беше човек на крайностите - от нежна, по котешки гальовна жена само за миг можеше да се превърне в същинска зла вещица и да срине малкия ми, светъл, подреден свят. Да го превърне в истински ад, от който няма измъкване.
Разбирах, че любовта ми към нея ме трови и бавно умирам. В буквалния смисъл. За около два месеца свалих повече от десет килограма, и продължавах да слабея. Очите ми хлътнаха като на мъртвец, лицето ми се набразди от дълбоки бръчки. Косата ми побеля изведнъж - просто една сутрин се стреснах, когато се видях в огледалото. Не можех да повярвам, че това съм аз. Приличах на собствения си призрак. Отгоре на всичко усещах се все по-слаб, нямах нито енергия, нито желание за каквото и да било, сякаш тази страст изсмукваше и сетните ми сили. Като вампир, който се храни с кръвта на невинните си жертви. Точно така се чувствах и аз с тази любов в сърцето си - като жертва.
Когато го осъзнах опитах да я откъсна от себе си, но тя се беше впила като пиявица в сърцето ми, и с всеки опита да я откъсна от там, сякаш късах от него. По-лесно щеше да ми е да свърша със себе си, отколкото да сложа край на тази връзка, но не бях способен и на това. И знаеш ли защо - възпираше ме пак мисълта за нея. За това, че тя няма да е там, накъдето бих се отправил.
Да, да... знам как ти звучи това, като бълнуване на болен мозък. Аз никога не съм имал претенции, че съм трезвомислещ, най-малкото тогава. Бях много отчаян, момче, стигнал бях дъното на отчаянието. Дори в миговете, когато тя ме караше да се забравям всичко и да се чувствам почти неземно щастлив, дори тогава някъде дълбоко в мен продължаваше да пулсира болезненото усещане за неизбежност. Не ме напускаше мисълта, че трябва да намеря начин да се спася, да се измъкна, да оцелея... Не знам дали можеш да разбереш, момче, но бродех като призрак през живота си, лутах се като една изгубена душа и не можех да намеря покой.
И точно тогава го срещнах. Появи се ей така, сякаш от нищото. Когато ми каза кой е, изсмях се, макар съвсем да не ми беше до смях тогава. Професионален убиец на любов, как не. По-скоро ми приличаше на погребален агент. После обаче той свали тъмните си очила, погледна ме, и разбрах, че ми казва истината. Такива очи можеше да има само един... убиец на любов. Необяснимо е, момче, трябва да го видиш, за да разбереш за какво ти говоря. Само ще ти кажа, че не бях изпитвал по-голям ужас от този поглед, сякаш самият Ад надничаше от там. И въпреки, че не бях на себе си от страх, почти изгубил съзнание, треперещ, въпреки това останах и го изслушах. Един отчаян повик на инстинкта ми за самосъхранение, последен проблясък на жаждата ми за живот, ме накара да се вкопча в думите му като в единствен спасителен шанс за оцеляване. Каза, че може да убие любовта ми бързо, безболезнено и необратимо, така, че и следа да не остане от нея. И знаеш ли, дори само мисълта, че може да ме отърве от тази неистова болка ме накара да се разплача като дете. Да, момче, заплаках, и ми идеше да му зацелувам ръцете, като на месия. Вместо това само го попитах за цената. Изведнъж се изплаших, че няма да съм в състояние да заплатя, ако цената е твърде висока. Когато ми я каза обаче, се успокоих, стори ми се напълно приемлива. Поне доколкото зависеше от мен.
После стисна ръката ми, каза ми, че сделката е сключена, и както се беше появил, така и изчезна.
Още преди да се прибера, вече знаех - сърцето ми не беше вече същото. Дишах различно, света ми изглеждаше различен... Уж бях аз, но не бях вече същият. Любовта ми беше мъртва.
Когато й казах, че си тръгвам, тя дори не ми обърна особено внимание, през цялото време говореше по телефона. После изведнъж заплака така, сякаш света й току-що се беше разпаднал. Нищо не трепна в мен, изпитах само огромно съжаление към нея, но не можех да ù помогна по никакъв начин. Чувството на облекчение, което изпитвах в този момент, беше по-силно от всичко. Ще оцелея, крещеше цялото ми същество ликуващо, ще живея! И тогава... Сетих се за сделката.
Ето, ще сваля очилата, за да видиш очите ми. Не се плаши, не е това, което аз видях тогава в неговите, нищо, че и аз се стреснах, когато се видях в огледалото. Това е просто празнота... бездънна празнота, момче. Тя е променила очите ми по този начин. Уговорката ни беше да стана като него, убиец на любов, но... не знам защо, не мога да се справя. Колкото и да опитвам. Не знам къде бъркам, но не мога и не мога да я убивам, проклетата.
Не, чакай, не бягай от мен, чуваш ли, аз съм съвсем безобиден! Най-некадърният убиец, който някога е съществувал, честна дума. А това сигурно е приятелката ти, прекрасно момиче. Да, върви, върви при нея, зная, че нямате нужда от услугите ми. Не че бих могъл и без това... Просто тя се оказа много по-силна от мен.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш такъв съсипан, и си мислиш - този нещастник пък какво ли може да знае за любовта. Ами така се случи при мен - тя ме срина, буквално ме премаза, като тежка болест. Слушай, на никого не съм разказвал за това. Едно, че вече няма на кого, и второ... ще ме помислят за луд. То на моменти и аз самият си мисля, че полудявам.
Ти знаеш какво е да обичаш една жена, виждам го. Но не знам дали знаеш какво е това да те обсеби, да се превърне в мания. От момента, в който я докоснах, бях пристрастен. Ослепях за всичко извън връзката ни. Тя беше красива, своенравна и непостоянна. Никога не можех да бъда спокоен с нея, не знаех кога как ще реагира. Понякога ме помиташе с ревността си, направо ме смазваше, болеше ме физически. Сякаш бях в състояние да погледна друга жена освен нея. А друг път като че изобщо не ме забелязваше - беше студена, далечна, безразлична. В такива моменти се чувствах истински щастливец дори ако успея да изкопча една усмивка от нея, като просяк, който се радва на подхвърлената милостиня.
Беше човек на крайностите - от нежна, по котешки гальовна жена само за миг можеше да се превърне в същинска зла вещица и да срине малкия ми, светъл, подреден свят. Да го превърне в истински ад, от който няма измъкване.
Разбирах, че любовта ми към нея ме трови и бавно умирам. В буквалния смисъл. За около два месеца свалих повече от десет килограма, и продължавах да слабея. Очите ми хлътнаха като на мъртвец, лицето ми се набразди от дълбоки бръчки. Косата ми побеля изведнъж - просто една сутрин се стреснах, когато се видях в огледалото. Не можех да повярвам, че това съм аз. Приличах на собствения си призрак. Отгоре на всичко усещах се все по-слаб, нямах нито енергия, нито желание за каквото и да било, сякаш тази страст изсмукваше и сетните ми сили. Като вампир, който се храни с кръвта на невинните си жертви. Точно така се чувствах и аз с тази любов в сърцето си - като жертва.
Когато го осъзнах опитах да я откъсна от себе си, но тя се беше впила като пиявица в сърцето ми, и с всеки опита да я откъсна от там, сякаш късах от него. По-лесно щеше да ми е да свърша със себе си, отколкото да сложа край на тази връзка, но не бях способен и на това. И знаеш ли защо - възпираше ме пак мисълта за нея. За това, че тя няма да е там, накъдето бих се отправил.
Да, да... знам как ти звучи това, като бълнуване на болен мозък. Аз никога не съм имал претенции, че съм трезвомислещ, най-малкото тогава. Бях много отчаян, момче, стигнал бях дъното на отчаянието. Дори в миговете, когато тя ме караше да се забравям всичко и да се чувствам почти неземно щастлив, дори тогава някъде дълбоко в мен продължаваше да пулсира болезненото усещане за неизбежност. Не ме напускаше мисълта, че трябва да намеря начин да се спася, да се измъкна, да оцелея... Не знам дали можеш да разбереш, момче, но бродех като призрак през живота си, лутах се като една изгубена душа и не можех да намеря покой.
И точно тогава го срещнах. Появи се ей така, сякаш от нищото. Когато ми каза кой е, изсмях се, макар съвсем да не ми беше до смях тогава. Професионален убиец на любов, как не. По-скоро ми приличаше на погребален агент. После обаче той свали тъмните си очила, погледна ме, и разбрах, че ми казва истината. Такива очи можеше да има само един... убиец на любов. Необяснимо е, момче, трябва да го видиш, за да разбереш за какво ти говоря. Само ще ти кажа, че не бях изпитвал по-голям ужас от този поглед, сякаш самият Ад надничаше от там. И въпреки, че не бях на себе си от страх, почти изгубил съзнание, треперещ, въпреки това останах и го изслушах. Един отчаян повик на инстинкта ми за самосъхранение, последен проблясък на жаждата ми за живот, ме накара да се вкопча в думите му като в единствен спасителен шанс за оцеляване. Каза, че може да убие любовта ми бързо, безболезнено и необратимо, така, че и следа да не остане от нея. И знаеш ли, дори само мисълта, че може да ме отърве от тази неистова болка ме накара да се разплача като дете. Да, момче, заплаках, и ми идеше да му зацелувам ръцете, като на месия. Вместо това само го попитах за цената. Изведнъж се изплаших, че няма да съм в състояние да заплатя, ако цената е твърде висока. Когато ми я каза обаче, се успокоих, стори ми се напълно приемлива. Поне доколкото зависеше от мен.
После стисна ръката ми, каза ми, че сделката е сключена, и както се беше появил, така и изчезна.
Още преди да се прибера, вече знаех - сърцето ми не беше вече същото. Дишах различно, света ми изглеждаше различен... Уж бях аз, но не бях вече същият. Любовта ми беше мъртва.
Когато й казах, че си тръгвам, тя дори не ми обърна особено внимание, през цялото време говореше по телефона. После изведнъж заплака така, сякаш света й току-що се беше разпаднал. Нищо не трепна в мен, изпитах само огромно съжаление към нея, но не можех да ù помогна по никакъв начин. Чувството на облекчение, което изпитвах в този момент, беше по-силно от всичко. Ще оцелея, крещеше цялото ми същество ликуващо, ще живея! И тогава... Сетих се за сделката.
Ето, ще сваля очилата, за да видиш очите ми. Не се плаши, не е това, което аз видях тогава в неговите, нищо, че и аз се стреснах, когато се видях в огледалото. Това е просто празнота... бездънна празнота, момче. Тя е променила очите ми по този начин. Уговорката ни беше да стана като него, убиец на любов, но... не знам защо, не мога да се справя. Колкото и да опитвам. Не знам къде бъркам, но не мога и не мога да я убивам, проклетата.
Не, чакай, не бягай от мен, чуваш ли, аз съм съвсем безобиден! Най-некадърният убиец, който някога е съществувал, честна дума. А това сигурно е приятелката ти, прекрасно момиче. Да, върви, върви при нея, зная, че нямате нужда от услугите ми. Не че бих могъл и без това... Просто тя се оказа много по-силна от мен.
© Христина Мачикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, че се поспря при мен, пътнико!
-
Здравейте!
Дани, аз имам някъде разказ, който се казва "Крадецът на щастливи мигове". Май доста съм писала по тези въпроси, и макар темата да е стара колкото света, лично за себе си намирам, че каквото съм казала и казвам, е далеч от баналността на ежедневието. И е размислящо, което за мен е много важно. И - не знам дали на последно място - но е заредено с вяра, с искрената ми вяра в чудото, наречено любов.
Виктор, благодаря. Добър е, един от тези стари мои разкази, които не се страхувам да публикувам без никаква поправка.
Дани, любопитен беше и за мен, защото го бях позабравила...Благодаря ти, че го сподели. -
Страхотен разказ! Браво!
-
Любопитен разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Б.