Политам през Деня прегръщаща, целуваща - ухаеща на мед!

Политам през Деня - не можеща да не обичам...

Докосвам тихите дървета сред гората на моите желания и стена в сласт, търсеща гръдта ти...

Докосвам тихите дървета и посипва ме цвят...

Полите ми галят всяка тревичка, по която стъпвам...

Косите ми нежно се усмихват на пеперудите, накацали по тях и не искащи да отлитнат...

Слънцето лениво поклаща снага, а аз едва докосвам земята - Летя...

Не разбрах как стигнах до мястото, където Небето обладава Земята...

Не разбрах как стигнах до там да те обичам, без да  докосвам плътта ти...

Не разбрах как се оказах на върха на айсберг от крехкост, пречупена през ритъма на страстта...

Не разбрах....

..............

... А Небето разюздано прегърна коленете ми и спъна ме в огъня, струящ от очите, виждащи мъгла...

... А Небето крещеше в еуфория и бяс...

... А Небето пръхтеше, обладало Земята...

А аз....

Аз тъй и не разбрах как стигнах до там да разкъсвам със зъби месата си, отчаяна от невъзможието на виртуалната илюзия...

Не разбрах как стигнах до там да те виждам не видяла те...

Летях...

Осмислих мястото, където през нощите срещам теб в съня...

Осмислих  мястото, където през дните си на студ намирам всеки път по нещичко от твойта мисъл...

 Стигнах до там  да галя въздуха, нарисувал Теб и вдъхващ ми надежда, че те виждам не видяла те...

... А Земята, полегнала върху ложе, изтъкано от ароматни треви, приканваше мен към игра, в която аз бягах и се криех от действителността, тихо се притаявах скрита някъде из многото пътища в очакване да видя Теб - тъй дълго не видяла те...

Не разбрах как стигнах до там да те обичам без да вдишвам аромата ти...

Не разбрах...

... И завъртя ме мъглата, и останах сляпа завинаги...

Не виждах пътя с очите си, а със Сърцето си следвах Теб във Времето и виртуалността не бе виртуалност... не бе лъжа...

Ти стана мое ежедневие...

Лягах с теб...

Събуждах се до Теб...

Любех Теб...

Докосвах те - недокоснала те само чрез въображението си, което пристрастило се към  Сладкото от Топлото не искаше да заживее в тоя свят, в който трябваше да те изгуби НЕ НАМЕРИЛО ТЕ...

Стигнах до там да виждам очите ти в тъмното, които се усмихват, гледайки нацупените ми устни и разбиращи детското в мен...

Стигнах до там да те искам до толкова, че кожата ми да реагира, настръхнала от мисълта за допира...

Сънувам... или преплитат се две измерения...

Едното - където съм аз, прегърнала мечтата си...

И другото, където си ТИ - прегърнал мен...

... И не зная вече кое е илюзия и кое е реалност, защото разбрах, че нещото, което прави мен ЖИВА, е Мъртвост за друг...

Но зная, че теб те има и ще те има докато съм ТУК...

Тук - поседнала в полите на Земята, която в ложе от ароматни цветя всеки ден приема Небето, което стигнало до мястото на нейния оргазъм, обладаваше и мен, защото незнайно как аз осмислих оня момент, в който се превърнах в Земя (... една жена от друго измерение...) и ЛЕГНАХ В ЛОЖЕ ОТ АРОМАТНИ ЦВЕТЯ, ОЧАКВАЩА ТЕБ - МОЕТО НЕБЕ!

                                                                                                       Л-Е

http://www.vbox7.com/play:20fb7573