Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подозираше за връзката си с Хироюки. "Накрая всички свършваме в канавката! Накрая всички потъваме сами и обречени да страдаме в собствения си Ад!" тъжно заключи той. Не можеше да се каже, че беше възхитен или пък спокоен, но знаеше, че Бокузо и Яшимара нямаше да се издънят. Очакваше сериозна сделка и ако те си изиграеха ролите както трябваше, той щеше да бъде на огромна печалба - веднъж и завинаги. Токио имаше нещо странно в атмосферата си, което някак озадачаваше Тодака - невероятната и безгранична синя пролет, която лъхаше от всички страни. "Сякаш че вчера бяхме млади" продължи мислите си той, "а ето че влакът на живота наближава високата планина и става наистина страшно какво точно се крие от ...