Ху беше прекарал в Австралия само три години, но не можеше да не забележи, подпомаган от демоничните сили, които го бяха белязали до живот, че тук се разхождаха твърде много хора без души. Това място сякаш беше тестов полигон за души, които не знаеха къде да отидат. Понякога излизаше да се поразходи, но това беше много рядко. Бизнес операциите в империята на Гао бяха реорганизирани и Ху мислеше за нещо голямо. Празнотата на душата беше нещо, което караше Ху да се чувства с още по-голяма тежест в самия себе си. Сякаш едно огромно парче олово беше заседнало и отказваше да излезе оттам. Сякаш така някак беше по-правилно. По-необходимо. По-удобно.
- Колко ли е ужасно да се разхождаш наоколо без душа? Колко безсмислено и тъжно?
Макар и да знаеха, че Ху беше едва ли не демон, той помагаше на вдовиците и сираците. Имаше хора, които бяха изпитали щедростта му. И при това го правеше съвсем приятелски. Без да иска нищо в замяна. Освен вечна служба. Така създаваше огромен брой поддръжници, които ...