Реалностите се сменяха пред погледа на Хироюки. Той просто осъзнаваше, че скоро щеше да започне игра на котка и мишка, от която не можеше и да има измъкване, но беше напълно сигурен за едно нещо. Който и да беше стрелял по него, явно беше чувствал, че Хироюки му беше длъжник. Сети се и за онзи странен тип, който беше забелязал покрай Тодака. Онзи, когото оябун беше пощадил.
- Докога ще ме измъчват тези нелепи кошмари? - запита се Хироюки. - Не е приятно да те преследват сенките от миналото.
Спомни си отново кръвта, през която трябваше да премине. Огромната болка и самота. Един наистина неизживян живот. Една безкрайна и безсмислена вечност.
"Щом цикълът на живота и смъртта е завършен, значи ли, че съм постигнал безкрайност...Къде в цялата тази работа се намирам аз? И дали изобщо животът ми има някакъв смисъл и значение?" - мислеше си Хироюки.
Знанията за Дао не го бяха подвеждали и му бяха осигурявали душевна опора, тъй като знаеше как функционираха светът и Вселената, а и онова, което ...