Какво представляваше мракът? Беше ли той просто отсъствието на светлина? Не беше ли това един дълбок сън, от който Джиро трябваше да се събуди? Не се ли опитваше Инг Юе да угаси неговото пси-поле? Дали той не беше с душа нешамах, която трябваше да гради и сътворява, но най-вече дали неговият дух си беше на мястото тук на Земята? Дали в него нямаше някакъв странен животински остатък - нещо необяснимо, което го задържаше в това поле на съществуване? Може би някакъде в преражданията нещо се беше изгубило? Или пък беше оцеляло? Временното нулиране на сетивата беше особено важно за възприемане на цялата концепция в това ниво на съзнание. Но Инг Юе не се покриваше напълно с това - той си оставаше невероятно неразгадаем и спокоен - сякаш не просто разполагаше, но дори и си играеше с Вечността и дори я управляваше. Може би просто този свят не устройваше Инг Юе? А дали това не беше просто духовна смърт и въртене в един порочен кръг, а може би Инг Юе беше способен да превключва между световете и да осъществява някакъв особен вид ред?
Джиро знаеше едно - да премахне Бокузо беше едно, да премахне Лейди Смърт - съвсем друго, но да получи контрол върху всички токени - това беше извън границите на нормалното възприятие за нещата. Това означаваше той да поеме огромната отговорност за всичко - да види реалността от друг ъгъл. Инг Юе му беше казал, че му беше безразлично по какъв начин щеше да осъществи премахването на своя благодетел, но като цяло задачата щеше да го превърне в основен играч. Беше повече от очевидно.
Каквото и да беше присъствието в потъналата в мрак стая, Джиро го беше усетил - може би разгадаването му беше ключът към тайните на мегакорпорацията. В крайна сметка Джиро вече дължеше живота си на милостта на Инг Юе. Разбира се, съществуваше и така наречената манипулация на Светлината и Мрака. По същество, тя беше елементален микс на манипулацията на Светлината и манипулацията на Мрака и не биваше да бъде обърквана с манипулацията на Здрача. Там някъде в нищото съществуваше Инг Юе - недосегаем за време и пространство. Цялата симултанност на възприята беше ключът на могъществото на Китайското Дао. Може би това беше парзуфим - различните лица, съединени в една монада?
- Ще извърша онова, което обещах - каза Джиро, - дори и с цената на живота си!
Малко по малко, Джиро осъзна, че трябваше да следва Пътя - беше оцелявал толкова много пъти. Беше успял да бъде там, където условията за съществуване граничеха с невъзможното. Сега трябваше да плати своята дан! Да това щеше да бъде главата на Бокузо? Онази хитра змия, която хитро се беше навивала в опитите си да оцелее и да контролира събитията в своя полза. В крайна сметка данни без значение на езика на Китайското Дао се наричаха шум и този шум, които съществуваше, трябваше да бъде отстранен - защото беше считан за зло.
Джиро не беше сигурен дали Инг Юе познаваше значението на думата морал и дали изобщо цялата мегакорпорация си служеше с това понятие, но беше усетил особения ред на нещата - сякаш свят Тикун трябваше да изправи цялата тази грешка и да върне онзи порядък, който беше нужен за съществуването на реалността.
Той беше напуснал хотела и се чудеше дали първата му отправна спирка не трябваше да бъде Южна Корея или пък трябваше да поеме навътре към континентален Китай - от този избор зависеше много. Нишките на съдбата бяха така преплетени, че единственият ориентир беше сърцето на Джиро.
И той избра Корея - трябваше да намери Древните - те бяха ключът към тайните на съществуването и на самата мегакорпорация, тъй като бяха естествената й опозиция.
Пътят натам щеше да бъде много труден по две причини. Първо Джиро все пак беше заличил членове на борда, а това все пак рано или късно щеше да се чуе - освен ако Инг Юе не се погрижеше, както беше обещал, а втората, че слуха за двамата убити от него агенти на Лейди Смърт все пак сигурно беше стигнал до ушите й - и тя го чакаше неизвестно с какви сили зад гърба си.
Джиро знаеше нивото на своите способности - знаеше, че нинджите можеха да се промъкват незабележимо и да правят фокуси, граничещи със свръхестественото, но да се изправи срещу самата кралица на японската якудза, подкрепена от корейците, а най-вероятно и от самия Гао Минг вече беше нещо съвсем различно. Това бяха много фронтове - но може би Инг Юе му беше дал отговора - може би Джиро се нуждаеше от дух покровител, който да го напътства. В шинтоизма ги наричаха ками и ги смятаха за богове, а в това поле на реалността най-вероятно съществуваха духове, които биха си сътрудничили с него - ами ако се свържеше със самия покоен Гу? Може би можеше да използва емоциите му в своя полза?
Напускайки хотела, той усети онзи странен полъх на смъртта, която сякаш неотменно го преследваше, където и да отидеше.
Спомни си безизразното лице на майка си, починала в лудницата - та нима на плещите му не тежаха множество грехове и самият той не беше потънал до уши в блатото на безнадеждността?
Макао не беше толкова дружелюбен енергийно, както по-рано, а твърде възможно беше и никога да не е бил такъв - а твърде вероятно беше и това да се определяше от нивото на съзнанието за възприемане на заобикалящата ни реалност. Загледа се в далечината в прочутата сграда Морфиъс близо до булевард Уай Лонг - издигната може в чест на богът на сънищата и недалеч от друга сграда, наречена Градът на сънищата - а не беше ли всичко това просто един сън? Футуристичната архитектура на първата приличаше сякаш на нишките на съдбата, които бяха преплетени толкова странно, но все пак съществуваха - и все пак съществуваше и още нещо - законът на универсума. Атмосферата над Макао сякаш се променяше с всяка измината секунда - изпълвайки я с нов смисъл и съдържание. Сякаш границите между световете не съществуваха? Сякаш имаше само тук и сега - и всички времеви линии се пресичаха в една точка? Джиро ясно осъзнаваше, че за да базира някои от основните си бизнес операции в град като Макао мегакорпорацията явно използваше слабостите на ентитетите - пороци като алчност, гняв, гордост, похот. Можеше ли изобщо да се отдели мрака от светлината? В далечината се виждаше невероятно красивият залив, навяващ усещането за безкрай.
Внезапно усети нечие присъствие и се обърна - нямаше никой.
- Аз съм покойният Гу - каза ентитетът. - Трябва да знаеш, че ако искаш да стигнеш до истината, пътят до нея неизменно ще трябва да мине и през смъртта на Инг Юе.
На Джиро му се стори, че сънува, но беше напълно истинско - духът му говореше.
- Нямаш много време - продължи ентитетът, - така че слушай внимателно, след като отстраниш Бокузо, ти няма да получиш токените, защото те малко по-късно ще бъдат преразпределени между новите членове-аватари на борда на съакционерите - тази отчаяна мярка цели да вдъхне живот на мегакорпорацията, а самият ти беше избран просто да спечелиш време на Инг Юе и да отклониш поне за известно време вниманието от най-важното. Ти вече разчисти пътя му вътре в самата мегакорпорация. Не допускай грешката фотокинетичният и умбракинетичният имунитет на Инг Юе да те заслепи и да избереш грешния път. Освен да превключва между световете, той владее и така наречената селективна неузвимост, която е само още един начин да изпълниш неговата собствена воля. Той съществува според свои собствени закони - мисли за собственото си спасение!
- Почакай - понечи да каже Джиро, но духът беше изчезнал.
Почувства невероятна празнота в душата си - значи все пак въпреки невероятна си сила и невъобразима мощ Инг Юе беше допуснал този ентитет да бъде около него в момент на съкровен разговор - ами ако го беше изпратил на Джиро, за да го изпита - не беше невъзможно и изкуственото създаване на демонични същности и прочие духовни същности от Китайското Дао.
Кръвта бушуваше в главата на Джиро - онази първична кръв, която беше сякаш кръвта на онзи Древен Бог, който беше предшествал самото Сътворение.
© Атанас Маринов Всички права запазени