Со Сунг винаги вършеше всичко напълно сам. И не случайно Дак Хо му възлагаше всичко, което никой друг не беше в състояние да изпълни - да, Алиф беше унищожил Дак Хо физически, беше се подиграл с духа му, беше му устроил подъл и безмилостен капан, но отплатата от гроба на Дак Хо можеше да бъде страшна.
Гробът на Дак Хо беше посетен от всички негови подчинени, но Сео Юн знаеше, че съвсем скоро щеше да трябва да защитава собствения си авторитет - да, той беше главатар на глутница гладни вълци, които трябваше да бъдат държани под контрол.
Тялото беше увито в така наречения монгдонг и всички си взеха последно сбогом. Корейските традиции изискваха така наречената традиция да сбогом - даненде.
Со Сунг също присъстваше в тълпата - той беше незабележим. И за пръв път не се усмихваше - беше загубил своя благодетел и ментор. А всеки истински корейски гангстер, който искаше да си пробие път в тази кариера, се нуждаеше от ментор - такива бяха правилата и такива щяха да бъдат винаги.
Дори Гао Минг, ...