- Смъртта те дебне на всяка крачка - каза си Чунг Хе. - Това е най-важното.
Нямаше как - реши да тръгне към Монголия - като един от малкото варианти, които му оставаха. Да, пътят през Китай определено беше твърде рискован и невероятно опасен. Най-важното обаче беше, че беше напълно сам. Не можеше да се върне в Сеул, но можеше да използва Чин Хае за източник на информация, а не можеше и да очаква той да изпълни обещанието, което му беше дал. Надяваше се поне монголците да си спомнят за него и да научеше онова, за което искаше да се срещне с тях.
Още навремето Дак Хо беше изразил много ясно своя мироглед по отношение на бизнеса:
- Бизнесът на клана в Корея е мръсна работа, а никъде няма да сме толкова близо до небето, колкото в Монголия.
И се оказа прав. Когато сключваха сделката и Тугуслар беше от страна на монголците, Чунг Хе беше осъзнал ясно и конкретно - щяха да имат за партньори истински мъже. Нямаше други хора на света, които да можеха да живеят и да прекарат почти целия си живот ...