Apr 7, 2022, 9:32 PM  

 Небостъргачът - 85 

  Prose » Others
577 0 0
Multi-part work « to contents
7 мин reading

- Смъртта те дебне на всяка крачка - каза си Чунг Хе. - Това е най-важното.

Нямаше как - реши да тръгне към Монголия - като един от малкото варианти, които му оставаха. Да, пътят през Китай определено беше твърде рискован и невероятно опасен. Най-важното обаче беше, че беше напълно сам. Не можеше да се върне в Сеул, но можеше да използва Чин Хае за източник на информация, а не можеше и да очаква той да изпълни обещанието, което му беше дал. Надяваше се поне монголците да си спомнят за него и да научеше онова, за което искаше да се срещне с тях.

Още навремето Дак Хо беше изразил много ясно своя мироглед по отношение на бизнеса:

- Бизнесът на клана в Корея е мръсна работа, а никъде няма да сме толкова близо до небето, колкото в Монголия.

И се оказа прав. Когато сключваха сделката и Тугуслар беше от страна на монголците, Чунг Хе беше осъзнал ясно и конкретно - щяха да имат за партньори истински мъже. Нямаше други хора на света, които да можеха да живеят и да прекарат почти целия си живот на кон. Те не знаеха умора, но Тугуслар все пак беше с модерни възгледи и осъзнаваше, че щяха да имат нужда от някой като Дак Хо. Още повече, че ситуацията в Монголия тогава беше деликатна и имаше нужда от външна подкрепа за осъществяване на някои от международните операции.

Тугуслар беше много сериозен и с отмерена реч.

Чунг Хе беше прекосил Китай неимоверно трудно - ясно разбирайки, че трябваше на всяка цена да се свърже с Тугуслар, който може би беше единствената нишка в случая.

След като премина Вътрешна Монголия, която принадлежеше на Китай, и навлезе в истинската такава, той започна да си изгражда по-прецизен план за действие.

Тугуслар живееше за разлика от доста свои сънародници не в юрта насред нищото, а в Уланбатаар - столичния град на Монголия.

Чунг Хе провери дали все още беше на същия адрес - оказа се, че вече не живееше там. Да, беше наистина странно. Сякаш някаква невидима сила отдалечаваше Чунг Хе от неговите търсения и той трябваше да усеща тънките промени във вибрациите. Припомни си лицето на Чин Хае - той беше адски добър, но в крайна сметка беше премахнат. Сега Чунг Хе беше напълно сам.

- Колкото и време да е необходимо, ще го открия - каза Чунг Хе.

Чунг Хе знаеше отлично, че не всеки човек беше роден за борец, а оттам и Тугуслар ставаше толкова ценен. Бизнесите в Монголия съвсем не бяха свързани само с пране на пари, но и с редица интересни дейности. Монголия беше невероятен подстъп към бившите съветски републики, откъдето можеха да се осъществяват редица бизнес операции. Да, колкото и странно да беше Дак Хо не се беше излъгал в преценката си. Чунг Хе беше обменил една част от парите, които носеше със себе си в монголски тугрици - за да не привлича излишно внимание.

Най-накрая един по улицата го разпозна - казваше се Ганзая, което на монголски език стоманена съдба.

- Кого търсиш? - спокойно го запита монголецът.

Очите му можеха да виждат надалеч - и той като предците си беше способен да различава животно от човек от разстояние почти тридесет километра. И отдавна беше забелязал Чунг Хе. Не че Чунг Хе беше лесно забележим, но новината за кончината на Дак Хо беше достигнала до монголците. Ситуацията беше странна.

Очите на монголеца бяха такива сякаш между цепките нямаше нищо - беше едва ли не безплътен, но на ръст не беше по-висок от Чунг Хе, който беше източен като върлина.

- Идвам с мир - започна предпазливо Чунг Хе. - Също искам да говоря с Тугуслар.

Монголецът го погледна. Това трая известно време. Сякаш претегляше ползите от една такава среща - ясно беше, че съвсем не смяташе, че тя не би решила и някои от техните собствени дела.

- Може да се уреди - каза той.

Чунг Хе го последва.

Уланбаатар беше относително представителен за монголската представа за архитектура - дори и тук небостъргачите не се срещаха толкова често. Но всеки трябваше да знае, че стъпеше ли на монголска земя, трябваше да следва монголските закони. А те бяха древни като света.

Тугуслар явно беше взел сериозни мерки за собствената си безопасност, тъй като знаеше и беше убеден, че рано или късно беше напълно възможно да го сполети същата участ като самия Дак Хо.

Имаше нещо странно в линиите на съдбата - но Тугуслар вярваше в закона на кармата. Дак Хо беше станал първата жертва, а Тугуслар още навремето беше приел и него, и Сео Юн и това беше превърнало Дак Хо в непреодолим фактор.

- Ела с мен - каза Ганзая, - не всеки уши трябва да чуват това.

След това сложиха качулка на Чунг Хе и го закараха при Тугуслар.

Той го изслуша внимателно - да, не беше пропуснал нито един детайл, нито един жест на Чунг Хе, защото знаеше, че за да идва чак дотук, явно се беше случило нещо изключително сериозно.

- Сео Юн има мръсни тайни, но най-страшната от тях е тази, че той е свързан с убийството на Дак Хо - каза монголецът и сякаш нямаше очи.

Чунг Хе слушаше монголеца - той беше внушителен, як и набит и заобиколен от охраната си - борци по монголска борба - яки като стомана. Всеки един от тях беше готов да го защитава с живота си.

- Знаеш ли защо народът ми е оцелял през всичките тези години? - запита Тугуслар Чунг Хе. - Защото никой не е слизал от коня. За нас конят е свещено живот - ние и конят сме едно. Едно същество, един дух. Ние се раждаме и умираме заедно. Монголецът на земята не е човек. Той е винаги на кон, винаги в движение, винаги търсещ храна за стадата си. Това е духът на моя народ. Това е животът му.

Чунг Хе разбираше отлично какво искаше да му каже.

- Разбира се, Сео Юн искаше всичко за себе си - продължи Тугуслар, - опита се и да ни подкупи, но ние запазихме лоялността си към Дак Хо - за нас истинските мъже са рядкост. А Дак Хо държеше на думата си.

- Какво можем да направим? - попита Чунг Хе.

Монголецът изслуша историята за похищението му и някои от опасенията му. Кимна мълчаливо. Изглеждаше благосклонен.

- Пръст в това има Сео Юн, но той никога не би се решил да направи това сам - най-вероятно Лейди Смърт също му е помогнала - продължи той.

Чунг Хе вече беше сигурен - трябваше да воюва на всяка цена.

- А какво знаеш за Алиф? - попита Чунг Хе.

- Най-вероятно Сео Юн и Лейди Смърт държат сина му от Амандла някъде в Южна Корея - това е единственото обяснение. И съм почти сигурен, че само това ще го накара да се покаже и да стане уязвим - каза Тугуслар.

Чунг Хе му подаде сака с парите. В единият все още стоеше щатската валута.

- Не, ние не работим така - каза Тугуслар. - Ние искаме истинско братство. Парите са само платежно средство. Но братството остава до гроба.

Чунг Хе го разбра. В странната атмосфера на тези монголци, които донякъде изглеждаха едва ли не като диваци, той долови истинското желание на духа им да оцелее. Истинската битка едва сега започваше. Ясно беше, че който стигнеше пръв до сина на Алиф, щеше да постигне победа.

След това даде на Тугуслар парите - направи го с дясната си ръка в знак на доверие и уважение. Сега Чунг Хе имаше съюзници, които да му помогнат и може би щеше да успее да намери Алиф.

- Въпреки че Монголия е толкова слабо населена и изглежда почти напълно празна, Вие във всеки момент сте на територията на нечие пасище - обърна се към тях Тугуслар. - А това означава, че за домакина сте гости.

» next part...

© Атанас Маринов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??