Небостъргачът - 91

Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в Уланбаатар, за да помогне на някой, когото вече считаше за свой кръвен брат. Чунг Хе знаеше, че двамата бяха толкова различни, но гледаха в една посока, а това беше много, много важно точно сега, когато трябваше да действат и да се справят със заплахата от Сео Юн - това беше от първостепенна важност.

Тугуслар беше прав да изчакат един ден - в крайна сметка животът беше толкова странен и дори безсмислен, страданието на Сео Юн беше породено от онова, което беше длъжен да направи, за да оцелее - а именно да станеше аватар на самия Алиф и да поемеше инициативата от негово име. Разбира се, Алиф съвсем не беше разчистил всички по своя път - имаше още тайни, които предстояха да излязат наяве. Имаше още неуредени сметки.

Тугуслар притежаваше от пословичната жестокост на монголците в битка - и нямаше съмнение, че той щеше да бъде до Чунг Хе, ако ситуацията излезеше извън контрол.

Още преди разсъмване започнаха да се придвижват към мястото - Тугуслар беше прав. Преди да изгрееше слънцето идваха най-мъдрите решения.

Придвижваха се тихо - не се виждаше Сео Юн да беше оставил каквато и да било охрана, но внезапно един от хората на Тугуслар забеляза двама гардове, които бяха оставени за всеки случай.

Застреляха ги и скриха телата в пясъка. След това се заеха да търсят как можеха да влязат в подземната лаборатория - вътре Сео Юн най-вероятно се беше подготвил още изненади.

Цялата нощ беше много странна - Тугуслар знаеше какво им предстоеше.

Езотеричната смърт, от която мнозина се страхуваха можеше да достигне Тугуслар и хората му, но Чунг Хе знаеше как да се предпази. Осъзнаваше, че едва ли Сео Юн щеше да сложи някакви сериозни защити.

Вратата беше залостена, но я отвориха без особени усилия с един безшумен микроексплозив. И малко по малко осъзнаха, че навлизаха в странния свят на Ху и Тао, които напълно монотонно изпълняваха всеки ден доставките.

Първоначално очите им не можеха да свикнат със светлината, но малко по-късно Тугуслар даде напълно уверен сигнал към Чунг Хе - имаха очила за нощно виждане - така че не беше проблем. Хората на Тугуслар бяха обучени войници и бяха достатъчно добре подготвени, за да се справят със ситуацията.

Особено странно беше, че навлизайки в дълбините на подземната лаборатория край Ордос Чунг Хе започваше да осъзнава мащабите на корпорация Дао. Да, тя беше страшно силна структура, но дали можеше да мери силите си с мегакорпорацията? Дали Гао Минг щеше да се завърне и да поведе своите хора на един последен поход, с който всички сметки да се разчистят веднъж и завинаги.

- Тук долу, по стълбите - изглежда има и подземни етажи - каза Тугуслар.

Всички заслизаха внимателно. Площта под земята беше почти десетократно по-голяма и надземната - може би беше цял хектар - ако не и повече. Тук се произвеждаше, складираше и транспортираше всичко.

Страданието е нещо, което не всяка душа би понесла по пътя си нагоре, а сега слизаха надолу. Отваряха вратите - видяха нещо нечувано - сътрудниците бяха премахнати. Много внимателно. Тук сигурно работеха поне сто души. Тао и Ху също бяха мъртви. А от Сео Юн нямаше и следа.

- Явно е решил, че може да се измъкне със стоката - каза Тугуслар. - Но дали просто не опитва да откупи свободата си. Може би усеща, че самият Алиф също скоро може да го премахне.

Опитаха се да свестят Ху и Тао - не успяха. Лицата им бяха като маски - застинали в странното усещане, че може би никога нямаше да се събудят - поне не в това тяло.

Нищо вътре не беше пипано - с изключение на поне сто и петдесет килограма от стоката. Може би Сео Юн беше подготвил начин за транспортирането и с някакъв камион или друго превозно средство - не беше чак толкова трудно да организира нещо подобно.

- Едва ли ще стигне далеч. Може би ще опита да измоли подкрепа от Лейди Смърт, а може и да поеме към бившите съветски републики, където ще бъде почти неоткриваем - каза Чунг Хе.

Върнаха се да поогледат - определено Сео Юн беше използвал подземната железница с капсулата, за да се измъкне. Беше хитър ход - така оставаше чист и макар че напускаше гангстерската власт в Южна Корея, си тръгваше от играта като състоятелен човек. Но каква беше цената?

Тугуслар и Чунг Хе огледаха отново и взеха, каквото можеше да се вземе - имаше интересна документация, която свалиха от компютрите и известно количество пари.

Монголците си ги разпределиха.

Тугуслар се обърна към Чунг Хе:

- Струва ли си да го преследваме?

- Не засега - той ще бъде принуден скоро да направи своя ход. Не може да се крие вечно. А тези две момчета вече може би са на по-добро място - каза кореецът.

Твърде странно беше, че и двамата мислеха същото. Какво се случваше в душата на Сео Юн? Къде беше границата между разума и лудостта? И съществуваше ли тя изобщо?

Малко по малко на Чунг Хе му ставаше ясно, че бяха част от смъртоносна игра, от която нямаше измъкване - просто някои си отиваха по-рано от други. Сео Юн искаше да използва този шанс, за да оцелее - искаше да живее - като всеки друг, а това място беше по-мъртво и от Ордос - не че през последните десет години беше много по-различно. Тук се бяха трудили мнозина, карани тайно от много далеч - без да знаят точното местонахождение на обекта. Години наред гениалният замисъл на Гао Минг беше давал отлични резултати - да, това място беше истинска златна мина, която беше една от най-зорко пазените тайни на Гао Минг.