Небостъргачът - 92

Дали смъртта беше просто една трансформация? Или имаше още нещо отвъд? И Тугуслар, и Чунг Хе трябваше да намерят отговори, а времето изтичаше неумолимо.

- Дори и да е тръгнал през Монголия, има сериозен шанс моите хора да го хванат - каза Тугуслар. - В крайна сметка, явно Алиф наистина е зад всичко това.

И Тугуслар, и Чунг Хе бяха станали свидетели на нещо изключително - да, Тугуслар беше прав, че беше поискал да изчакат. Рибата се ловеше в мътна вода. Малко по малко осъзнаха, че контролът на Сео Юн се изплъзваше и той не беше способен да поддържа статуса си на главен бос - не поради невъзможност, а най-вероятност поради метафизична задлъжнялост към Алиф. Понякога метафизичният товар беше направо непоносим - е, Сео Юн беше направил своя избор. Може би беше напълно логично? Вечерта се спускаше и двамата осъзнаваха, че бяха в леговището на смъртта. Да, Сео Юн беше оставил зад себе си само смърт и някакво смътно послание, но какво?

- Сигурно ще опита да мине през Монголия незабелязано, но е въпрос на време да го намерим. Интересно е кой точно е поръчал и атака на представителя на Древните? Няма да се учудя, ако и той има някакъв пръст в това - каза Тугуслар.

Сео Юн щеше да избяга в Улан Уде, което не беше много далеч - там лесно можеше да мине за местен и после направо да замине за Якутия - не и преди да предостави стоката, на когото трябваше. Беше много тънък и специфичен момент.

Когато Сео Юн пристигна в Улан Уде знаеше с кого трябваше да влезе в контакт - да, Сергей Яковлевич - този субект беше посредник - нищо повече - той въобще не се занимаваше с глупости, а само прибираше комисионната си за свръзката. След това изчезваше безследно за много, много дълго време.

Сергей Яковлевич беше странна птица - занимаваше се с всичко, от което можеха да се извадят каквито и да било пари. Той обеща срещу предадената стока да уреди нещичко за Сео Юн и да го транспортира до Якутия - дори щеше да му уреди съвсем редовен руски паспорт. Сео Юн говореше руски език като роден - така че не би трябвало да бъде голям проблем да се впише в обстановката.

Руснакът беше предал стоката на други и въобще не му пукаше какво следваше оттам нататък - успя и да получи цялото заплащане за нея предварително - това беше относителна рядкост, но те знаеха, че тази стока не е на случаен човек - и дори в Русия не искаха да въртят номера за нещо, от което зависеше собствената им прехрана. Сео Юн получи част от парите и Сергей Яковлевич щеше да го изпрати донякъде и да го остави после да се оправя сам - имаше нужда, защото хората на Тугуслар можеха да го спипат и като нищо да го премахнат.

Сергей Яковлевич не задаваше излишни въпроси и работеше отлично. Документите бяха готови за нула време, а самият той закара със собствената си кола Сео Юн до определеното място. Прекосиха цялата република Бурятия и Сео Юн имаше време да премисли ситуацията - едва ли щяха да го оставят да се измъкне толкова лесно.

Сео Юн се установи в град Алдан - мястото беше рай. Беше толкова нереално красиво - реши да остане и да се установи. Местните дори не подозираха, че не е от тук. Беше си взел под наем една къща, където да живее. Сякаш миналото му на гангстер в Корея беше останало далеч назад.

Яковлевич беше свършил добра работа - разбира се дори и той не подозираше, че Сео Юн се намираше точно в град Алдан. Беше го закарал само донякъде.

Сео Юн беше прекарал тук няколко месеца, когато една вечер някой дойде на гости - представи се за Джааку, което от японски език означаваше зъл.

- Идвам като представител на Древните. Те смятат, че Вие нарушихте достатъчно от техните правила и Ви предлагат последен шанс. Предайте ни Алиф - каза японецът.

Говореше чисто на руски език - явно Древните бяха отлично информирани дори за езиковите умения на Сео Юн.

Сео Юн нямаше какво да отговори - едва ли онзи би седнал на чаша чай. Ако го направеше, може би Сео Юн щеше да напипа малкия Браунинг и да го премахне - но имаше ли смисъл да бяга? Имаше ли смисъл да се изплъзва постоянно от смъртта, която неумолимо го преследваше?

Беше доста странно - имаше толкова много сложни неща, които се развиваха толкова бързо.

- Имам ли избор? - запита Сео Юн. - Ако Ви кажа къде е Алиф, това означава той да ме премахне, ако пък не Ви кажа - Вие ще ме премахнете.

Японецът все пак не бързаше да действа - само следеше внимателно реакцията на корееца. Явно му даваше още малко време.

Внезапно Сео Юн грабна скрития Браунинг и се застреля - да, можеше и да премахне нападателя, но рискуваше и да оцелее, ако онзи го уцелеше и да бъде в безпомощно състояние. Така не рискуваше нищо.

Странно нещо беше животът - толкова много въпроси, а толкова малко отговори. Джааку го погледна - не беше успял да се добере до жизненоважната информация. Да, Съветът на Древните нямаше да бъде доволен, но все пак трябваше да внимава - не можеше да рискува да го изпусне. Джааку прибра останалите пари на Сео Юн - кореецът беше избягал и вече беше направил достатъчно - едва ли лесно щяха да могат да възстановят канала - при условия че Тао и Ху бяха премахнати. Да, беше особено, но Джааку беше човек на Лейди Смърт - нейн близък и доверен пратеник. Да, тя стоеше зад всичко това. Алиф я беше направил свой съюзник.