Понякога е трудно да се отсее истината от лъжата, но фалшивата реалност на възприятията ни можеше да бъде показателна в това отношение. Лейди Смърт беше на върха на един мощен клан, но самата тя знаеше добре, че Тодака не е вечен - бяха минали прекалено много години. Дори нейният син вече беше един от основните играчи и работеше за интересите й. Лейди Смърт осъзна, че изпращайки единствения си син да бъде агент, който да да организираше екип и заедно с Джиро да премахнеше Дак Хо. Звучеше доста странно, но това беше самата истина. С времето Лейди Смърт беше осъзнала тънката граница между живота и смъртта - беше твърде жестоко да осъзнаеш, че всичко беше въпрос само на брутално оцеляване.

Малко по малко планът й да успееше да се прелее от мегакорпорацията към корпорация Дао и отново към мегакорпорацията - с цел овладяване бизнесите на Бокузо и Тодака вече даваше резултат. Разбира се, мнозина паднаха жертви - но едва ли поне някой можеше да отрече лидерските й умения.

Много от кварталите на Токио отдавна бяха паднали под нейна власт - и доста от клановете съществуваха формално. Да, Лейди Смърт беше разпростряла властта си много по-дълбоко и дори Тодака не подозираше за огромната й власт.

След заминаването на Джиро Бокузо беше премахнал единия си двойник - това беше начин да се предпази - момчето можеше и да се завърнеше, а заръката на Инг Юе също беше от огромно значение. Лейди Смърт беше стигнала невероятно напред - но имаше нещо, което беше важно - там някъде беше Джиро и силите, от чието име той действаше, бяха извън властта й. Лейди Смърт толкова дълго беше подготвяла всичко това - беше странно, но може би и напълно закономерно, а времето изтичаше.

Малко по малко щяха да останат само основните играчи и войната наистина щеше да загрубее - Бокузо беше премахнал своя двойник съвсем целенасочено - причината на практика беше, че той допускаше чрез използването на техники от Китайското Дао манипулация върху съзнанието му, което би било опасно за собствената му сигурност.

Бокузо разбра, че много скоро може би Лейди Смърт щеше да иска аудиенция при него с цел да го премахне - тя все пак се водеше негово протеже и донякъде зависеше от него - поне формално.

Много от миналото на Бокузо изплува пред очите му - смъртта на Яшимара не му даваше покой. Знаеше, че най-вероятно онзи, който беше поел задължението да отмъсти за нея, беше Лейди Смърт. Макар и да се намираше под земята, Бокузо знаеше за много от нещата, до който тя се стремеше да разпростре влиянието си. Той също разчиташе на своите шпиони, които работеха безотказно.

Бокузо беше напълно наясно, че Лейди Смърт щеше да опита всичко, за да се добере до Тодака - един подобен сценарий включваше и собствената му гибел. Бокузо не беше напълно сигурен дали Лейди Смърт щеше всеки момент да предприеме действия срещу него - именно фактът, че беше обединила по толкова фин начин гангстерските кланове. Разбира се, Бокузо беше изпратил Джиро като свой доверен човек, но знаеше, че всичко това рано или късно щеше да доведе до война с Лейди Смърт - да, в гангстерския свят никога нищо не се знаеше. Лейди Смърт можеше да предприеме всякакви действия, но не и преди да беше укрепила позициите си - а в това отношение самият той знаеше чудесно, че сам я беше обучил. Имаше и нещо друго - самият Бокузо допускаше, че Джиро можеше и да бъде вербуван от някой друг и да играе в два лагера.

- Да, определено може скоро да се опита да ме премахне - каза Бокузо.

Тодака отдавна се беше изолирал и имаше общо разпореждане да не се допускат никакви аудиенции при него току-така.

С течение на времето обаче Бокузо осъзна и нещо друго, съществуваше възможност Лейди Смърт съвсем целенасочено да манипулираше егрегорните духове на останалите - тази идея звучеше интересно.

Лейди Смърт най-вероятно очакваше момента, в който щеше да нанесе фаталния удар и Бокузо да бъде премахнат също като Яшимара - в крайна сметка на по-нисшите членове на клановете едва ли щяха да им хрумне да се противопоставят.

Лейди Смърт беше решила да изиграе картите си хитро - успехът в Южна Корея беше невероятен и все пак тя трябваше да бъде крайно предпазлива. Резиденцията на Бокузо се охраняваше строго, а самият той не беше имал възможност да разговаря с Хироюки от твърде много време. Тези размествания във властово отношение - макар и неявно говореха за възможна смяна на всичко това. Може би идваше ново време - и това беше времето на Лейди Смърт. Джиро знаеше какво да прави, но Бокузо се съмняваше, че Инг Юе нямаше да се опита да го привлече - имаше твърде много неизяснени въпроси. Но Инг Юе не бързаше заникъде - все пак разполагаше едва ли не с цяла вечност. Бокузо беше стоял в мрака твърде дълго, беше живял там твърде много време, за да осъзнае безсмислието на цялото съществуване.

Може би дори самото му привличане заедно с Яшимара от страна на Тодака принадлежеше на съвсем друг период - и все пак Бокузо стаеше, че трябваше да плати старите сметки.

Какво всъщност беше времето? Времето беше една илюзия, в която живееха всички. Бокузо беше живял твърде дълго и знаеше това твърде добре.

Според Китайското Дао информацията също имаше маса и елементарните частици съдържаха ДНК за самите себе си - в крайна сметка трансфигурацията беше възможен път към свобода - но малцина бяха посветени в тях.

Да, Инг Юе най-вероятно имаше грандиозен план и имаше сериозна вероятност Джиро да беше част от него - самият Бокузо беше взел мерки относно своята сигурност и за това - именно премахвайки двойника, то скъсваше връзката с адепта. Най-вероятно Джиро беше усетил по-късно известно замайване или някаква форма на обърканост - но в крайна сметка беше изпратен да изпълни тази задача - да направи почти немислимото.

- Да, Джиро определено крие изненади и най-вероятно може би освен че е вербуван от Инг Юе, може би по някакъв начин е свързан и с Лейди Смърт - каза Бокузо.