19.06.2012 г., 11:11

Нечий глас ме сепва

944 0 0
1 мин за четене

  Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъкът се позабавил малко.

   Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачните ù дрехи се спускали до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на такава красота? Така, момъкът ù отворил  и тръгнал по алеята от цветя, които ухаели и омайвали погледа.

- Човече - обърнала се тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?

   Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:

- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и всичко, което имам аз.

- А Любов имаш ли?

- Какво е това Любов? Това нещо не ми е познато. Знам, че така ми е най-добре да живея.

- А чувстваш ли се щастлив?

- И това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща и сякаш съм в една огромна стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е едно и също. Изобщо, голяма скука.

- И на това ми казваш Добро, значи?

- Така съм свикнал. Имам си всичко, от мама и татко. Да са живи и здрави!

- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава, какво ще правиш?

- Виж, за това не съм се замислял. Добре, че ми отвори очите!

- Отворих ти ги, но дали ще проумееш истината, която ти  казах?

- А, бе, давай сега да върви, а за бъдеще да не му мислим!

- Давай, давай, ама всичко си има граници, момче! Когато останеш сам, тогава ще разбереш какво значи да търсиш Доброто. А сега, остани си със здраве и дано Господ ти даде разум!

   Любовта забързала към вратата и продължила пътя си.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...