Елизабет се опита да скрие, че всъщност е тренирала месеци със съвсем различни оръжия от онова, което бяха ползвали предния път, но Сам не й позволи, притискайки я точно толкова, колкото да не може да се покаже като по-слаба. Момичето измисли няколко калпави оправдания в случай, че той все пак се зачуди как така умее неща, които никога не й е показвал, но Казра така и не го направи. Може и да беше заради някой от пропуските му за способностите на нормалните хора, а може и просто да се забавляваше твърде много, за да се замисли. През цялата тренировка леката усмивка не слизаше от лицето му, като ставаше доста широка всеки път, когато се изперчи с някое движение, тя успее да го удари или той я цапнеше леко по задника. Беше коренно различно от първата им тренировка или от онези с Франк. Тази й напомняше повече на някаква игра и въобще не й отне много време, за да се отпусне малко повече и да започне да се забавлява и тя.
Времето отлетя неусетно бързо. Лизи съвсем спокойно можеше да остане на покрива със Сам цял ден, но трябваше да се захване за работа. Изми ръцете, лицето и врата си, колкото поне малко да отмие потта, и започна закуската. Щеше да се изкъпе малко по-късно, когато можеше да стигне до дрехите си, без Калахан да й зададе хиляда въпроса защо се преоблича.
Само десетина минути по-късно Аша и Насифа също дойдоха.
– Пак е подранила. – каза ханджийката изненадано.
– Казах ти, че се старае. – отвърна дъщеря й. – Скоро ще трябва да й оправиш надницата. Изобщо не е честно сега.
Елизабет продължи да работи, преструвайки се, че не разбира и мислено благодарейки на Франк за уроците по хайрански. Не я изненадваше, че Аша я мами някак с парите, а и честно казано – нямаше против. Едва ли някой друг би наел чужденка, която не говори и думичка хайрански и отгоре на всичко е Сянка. По-скоро намираше за странно, че говорят за нея пред нея. В Рива поне те чакаха да се обърнеш, за да започнат, но май нямаше голям смисъл, след като тя не би трябвало да ги разбира.
– Все още не я бива много. – оправда се Аша. – А и момчето все разправя, че съвсем скоро ще си тръгнат.
Калахан. Естествено.
– Още една причина да й плащаш както трябва. – настоя Насифа. – Ако си тръгнат скоро – няма да си загубила много, а ако реши да остане, поне съвестта ти ще е чиста.
– Моята съвест? – засмя се Аша. – Или не ти се нрави любимият ти Сам да е ощетен, защото дели надницата си с нея?
Ножът се отплесна, докато Лизи кълцаше плодовете за закуската, порязвайки показалеца й. Момичето веднага го лапна, преди кръвта да е покапала навсякъде.
Сам беше направил какво?
– Ето, виждаш ли? Още е много зелена. – Аша въздъхна и отиде до нея. – Дай да видя.
Жената й нареди да се измие на чешмата отвън и й даде превръзка. Лизи не знаеше как се сдържа да не я разпита какво точно има предвид или как не настоя за обяснение от Сам на мига.
Щял той да говори с Аша и да й помогне да започне работа! Страхотен разговор трябва да е провел!
Щеше да го убие!
Елизабет изчака до почивката на обяд, преди да измарширува към конюшнята. Сам тъкмо излизаше за обичайната им среща на задните стълби. Усмихна й се, като я видя.
– Здравей, амара. – поздрави я Сам.
– Ще ти дам една амара на теб! – просъска му, грабна го за китката и го завлече обратно към конюшнята. – Идвай!
– Нещо случило ли се е? – попита я. – Добре ли си?
– Чудесно! – викна му. – Само имам един въпрос! Кога щеше да ми кажеш?
Сам застана съвсем неподвижен, а лицето му стана напълно безизразно.
– Да ти кажа кое, амара? – попита я внимателно.
– Знаеш чудесно кое! Каква част от надницата си ми даваш?
Стори й се, че мерна облекчение в погледа му, но трябваше да си е въобразила. Нямаше как да се чувства по-спокоен, когато тя стоеше пред него и се канеше да му извие врата.
– Достатъчно? – предложи неуверено Сам.
– Достатъчно?! – повтори високо, размахвайки ръце в безсилието си, че й се налага да се занимава с такъв… Такъв! – Знаеш ли какво? Не искам да знам! Колкото и да е, от днес нататък ще си стои при теб! Приключваме с милостинята!
– Но то не е милостиня, амара. – Сам хвана ръката й и я изгледа нещастно: – Ти работиш много повече, отколкото ти даваме. Заслужаваш повече!
– Това си е между мен и Аша! – върна му остро. – Това са си твоите пари. Изкарал си ги с труд и едва ли са достатъчно, за да можеш да си позволиш да ги делиш с друг човек! Трябва да спреш, Сам. С подаръците, с парите, с всичко! Някой може да се възползва от теб и наивността ти.
– Аз правя подаръци само на теб, амара. – отговори й Сам. – А парите, които ми остават, са повече от достатъчно. Пък и Аша не искаше да те назначи по друг нначин. – каза и за миг сведе поглед, изпуфтявайки недоволно: – Може би, ако бях оставил Чарли, щеше да е друго, но исках аз да ти помогна.
Елизабет въздъхна и стисна леко ръката му.
– Ти ми помагаш, Сам. Още от първия ден, в който се запознахме. – каза му. – Но това с надницата приключва днес.
– Не.
– Не беше въпрос, за да ми отговаряш на него. – намръщи се Елизабет.
– Не ти отговарям, амара. Казвам ти, че няма да стане. – заяви й Сам. – Парите са си мои и ако искам да ги деля с теб, то ще ги деля с теб.
В името на Боговете! Защо беше толкова инатлив? Лизи скръсти ръце на гърдите си.
– Много ми е интересно как мислиш да го постигнеш, когато няма да ги взема.
– Тогава просто ще ти купувам неща. Които ми харесат и които реша, че ти трябват или са хубави. Дори ще ти взема дървена играчка за баня.
Елизабет премига срещу него.
– Няма да го направиш.
Сам имитира стойката й, скръствайки ръце на широките си гърди, и се усмихна нагло.
– Напротив. Само гледай.
Лизи задържа погледа си върху него, но той изглеждаше абсолютно сериозен. Като нищо щеше да й домъкне някое дървено пате. Беше по-лош от проклетия гарван!
– Защо си такъв? – въздъхна победено.
– Грижовен ли?
– Не, досаден! И нахален! И абсолютно непрагматичен!
– Да, де, нали и аз това казах, амара. Грижовен съм.
– Трябва ти речник!
– Може да ми купиш един с твоята част от надницата. – усмихна й се криво: – Ще си го четем заедно.
Елизабет го изгледа вбесено, а после се наведе, грабна малко слама от пода и го замери с нея, преди да се врътне, за да излезе.
– Чакай, амара! – Сам тръгна след нея и само с няколко крачки я настигна: – Къде хукна?
– Да ти купя речник, за да те набия с него!
– Но аз още не съм ти дал парите. – изтъкна й.
Лизи се обърна да го изгледа, само за да открие как й се хили широко. Забавно му беше, така ли?
– Няма обяд за теб! – изцепи ядосано и пак тръгна.
– Дори мъничко? – попита я, продължавайки да ходи след нея: – Хапчица?
– Нито троха! – изръмжа му. – И спри да ме следваш!
– Тогава просто ще си взема от твоето. – заяви й Сам и само с една крачка се изравни и с нея.
Елизабет издаде задавен звук. Имаше чувството, че колкото повече му се дразни, толкова повече го окуражава да продължава да го прави. Не можеше да разбере какво му става днес.
Хвърли му кос, унищожителен поглед и изсумтя:
– Така ли спираш да ме следваш?
– Точно така. – погледна към нея, а кривата му усмивка стана дори още по-дразнеща: – Сега вървя до теб.
– Щом си толкова изпълнителен, върви си в конюшнята!
– После ще отидем и там, но сега първо ще ядем. – посегна да я хване за ръката, но в последният миг се спря, след което я хвана за китката и я изгледа притеснено: – Какво се е случило, амара? Защо си порязана?
– Заради теб! – каза му и издърпа ръката си. – Като чух каква глупост си направил!
– Не съм направил никаква глупост. – каза й и отново я хвана за ръката: – А с теб се връщаме в конюшнята да те превържем както трябва.
– Няма да ходя в никаква конюшня с теб!
– Оставих те сам за един ден и пак си сгазил лука. – дойде развеселн глас пред тях. – Трябва ли все да те надзиравам, Сам?
Лизи се обърна да поздрави Флетчър и също така да се скара и на него, защото той беше там по време на „преговорите“ с Аша, само че щом го видя, всякакви мисли за мъмрене изхвръкнаха от ума й.
– В името на Боговете, Чарли! Какво ти се е случило?
Лявото му око беше посиняло и толкова издуто, че стоеше затворено, под носа му стоеше засъхнала кръв, която беше покапала и по дрехите му, но онова, което най-много я разтревожи, бе как стоеше леко превит и притискаше с ръка ребрата си отдясно.
– Какво? Опита ми да се гримирам не е успешен? – усмихна й се Чарли, карайки затворена рана на долната му устна да се разцепи и да прокърви.
Сам и Лизи го стигнаха едновременно, като Казра го подхвана от здравата страна, а пък тя от другата, оставяйки го да седне на стълбите.
– Кой беше? – изръмжа насреща му Сам, след като се убеди, че Чарли е седнал удобно на стълбите.
– Бивш партньор. – Флетчър се облегна на стената с пуфтене. – Само че не знаех, че е бивш, преди да ми налети. Новините за уволнението ми са се разпрострели по-бързо, отколкото очаквах.
– Кантората те е уволнила? – възкликна Лизи. – Защо?
– Помниш ли онзи инцидент при благородника, заради който Хирса не дойде да говори с теб? Аз бях там. За да присвоя нещо, не за да убивам някого. – побърза да добави, щом видя изражението ти. – Само че кражбата не се получи както трябва и решиха да ме накажат и да си измият ръцете с мен. Сега никой в Ан Налат не ме харесва особено и това е резултатът.
Чарли размаха ръка към лицето си, а после затвори очи. Лизи и Сам се спогледаха. Той стискаше челюстта си толкова силно, че една жилка беше започнала да подскача. Тя хвана внимателно ръката му.
– Трябва да почистим раните му. – каза му. – Ще донесеш ли лекарствата и превръзки? Аз ще подготвя вода.
– Добре.
След миг колебание, все пак стана и почти затича към конюшнята.
– Добре си го дресирала. – коментира Чарли.
– Престани да се хилиш, преди да си разкървавил още нещо. – каза му Елизабет и се изправи, за да вземе вода.
– Да, госпожо! – викна след нея мошеникът.
Щом имаше енергията да се закача, значи щеше да се оправи, помисли си момичето с облекчение. Върна се при него с чаша и купа, пълни с вода. Чашата му подаде, а купата остави на стъпалото до тях.
– Та? – каза, Чарли, щом отпи. – Каква е направил нашият домашен любимец този път? Нали не е препикал леглото ти? Казвал съм му да спре да маркира територия така.
Лизи го изгледа строго.
– Ранен си. Сериозно ли искаше да си говорим за издънките на Сам?
– По-добре за неговите, отколкото да мисля как ме изненадаха с юмрук няколко пъти, преди да успея да отговоря.
– Изненадаха те няколко пъти, а? – не се стърпя да се подсмихне Лизи.
– Както казах – предпочитам неговите издънки.
Момичето въздъхна.
– Всъщност това също е твоя издънка. – каза му. – Само че сега си набит и не мога да ти се скарам.
– Тогава едва ли ще намеря по-добър момент да те попитам. – опита се да се усмихне срещу нея, но лицето му бързо се смръщи от болка: – Та? За какво ще му викаме?
– Научих за уговорката му с Аша да дели заплатата си с мен. Същата, за която и ти някак си не намери удобен момент да ми кажеш. – каза Елизабет и му се намръщи. – А сега не иска да престане и ме заплашва с играчки за вана.
– Само да ти ги носи или и да си играете заедно с тях във ваната?
Въображението й услужливо изрисува картинката на нея и Сам по без риза в някоя вана, а между тях плуваше жълто дървено пате. Лизи побърза да откъсне мислите си от там, преди да е научила как седи въпроса с наличието на панталона му.
– Мисля, че са те ударили по-силно по главата, отколкото смятах. – каза на Флетчър.
– Така ли? – попита ехидно Чарли. – Значи ти е предложил да си играете?
– Не ми е предложил нищо. И не можеш ли да се държиш като ранен? – изпуфтя тя. – И къде, нечистите да го вземат, е Сам?
При това се обърна към конюшнята тъкмо навреме, за да види, че той почти ги беше достигнал. В ръцете си носеше всички бурканчета, с които обикновено я лекуваше, както и няколко ролки бинт.
– Още съм жив. – обади се Чарли, гледайки превръзките критично. – Не може да съм мумия, ако съм жив.
– Сега ще видим. – закани му се Сам и застана пред тях.
Елизабет взе малко от мехлемите, преди той да ги е изпуснал, а после и единия бинт, откъсвайки със зъби парче от него, което натопи във вода и започна да чисти лицето на Чарли.
– Дали не трябва да го заведем при онзи доктор? – попита, след като под засъхналата кръв започнаха да се явяват още драскотини и синини. – Онзи, при когото бяхме оставили Калахан?
– Захир работи за Гилдията. – каза й Чарли. – Няма да ме вземе.
– Мога да го накарам. – изръмжа ниско Сам.
– Не. – отсече мошеникът. Всякакъв хумор беше изчезнал от гласа му. – Няма да тормозим доктора. Ясно?
– Няма да го тормозя, ако те прегледа. – отговори му Сам.
– Не ми трябва Захир. Не и когато имам такива очарователни сестри като вас двамата. – Чарли намигна на Лизи и изгледа критично Казра с едното си око. – Въпреки че ти можеш и да се пробваш да си по-малко намръщен с пациентите си. Ох!
Елизабет тъкмо беше докоснала ребрата му и сега погледна разтревожено Сам.
– Мисля, че трябва да ги обездвижим? – предложи неуверено.
– Мисля, че му трябва доктор. – продължи да ръмжи Сам, след което се наведе и почти завря лицето си в това на мошеника: – Ти не си Сянка. Не може да се оправиш с фантоми. Трябва ти доктор. Сега.
– Не. – каза му простичко Чарли.
Сам отново изръмжа и това беше момента, в който на Елизабет й омръзна и го избута назад.
– Престани. – нареди му остро. – Помогни ми да го превържем, а след това ще доведеш Захир тук. Чарли и без това няма да може да стигне до там в момента. – и размаха пръст срещу мошеника. – Не ме интересува какво искаш! Може да ти има нещо сериозно. – изгледа и двамата. – Разбрахме ли се?
– Да. – отговори й Сам.
– Заговор. – изсумтя недоволно Флетчър.
Казра приклекна до мошеника, като с учудващо внимание свали ризата му, след което го подпря да се поизправи, за да може Лизи по-лесно да го превърже.
– Ще ми кажеш кой е този бивш сътрудник. – нареди му Сам.
– Елизабет беше права – наистина имаш затруднения с думата „не“. – каза Чарли и примижа, когато момичето пристегна бинта.
– Извинявай. – измърмори тя и продължи по-внимателно процедурата. за която само беше чела в една от книгите на Франк.
– Справяш се добре, амара. Трябва да е стегнато, просто той е глезен. – каза й доста по-спокойно Сам, преди отново да се намръщи на мошеника: – И какво искаш да кажеш с това, че тя е права?
– Че трябва да мислиш по-малко за патета в банята и… Ох!
Елизабет дръпна по-рязко бинта, погледна го право в очите и без никаква интонация каза:
– Опа.
– Какво стана със съчувствието ти към болните? – взъмути се Чарли.
– Удави се във ваната.
– Да мисля по-малко за патетата? – изгледа ги объркано Сам: – Какво изобщо имат общо патета в момента?
– Всичко. – отвърна Чарли.
– Нищо! – отсече в същия момент Лизи, мръщейки се на Флетчър. – Зашо изобщо си говоря с теб?
– Защото съм най-нормалният, когото познаваш.
– Това е депресиращо. – измърмори момичето, пристегна го за последно и завърза бинта. – Мисля, че си готов.
– Чувствам се стегнат като наденичка в черво. – оповести бодро мошеникът.
Лизи погледна към Сам полуизмъчено-полусериозно.
– Определено му трябва Захир.
– Ще го уредя.
– Да го качим ли в стаята му? – попита го тогава Лизи.
Сам изгледа приятеля си, сякаш искаше да прецени колко точно са опасни превързаните ребра, посиненото око и сцепената устна. Когато критичният оглед на лъщящото от мазила лице на мошеника приключи, той му подаде ръка да му помогне да се изправи:
– Ще стигнеш ли сам?
– Ще стигна, но предпочитам да стигна до масата за някоя бутилка хе‘ер. – Чарли изпуфтя, като стъпи на крака.
– Най-доброто, което мога да ти предложа, докато не те прегледа Захир, е сок. – каза му Елизабет.
– Откога стана такава диктаторка? – намуси й се престорено мошеникът.
Момичето щеше да отговори нещо хапливо, когато забеляза как Сам рязко вдигна глава като хищник, забелязал плячка или неприятел. Проследи погледа му, почти очаквайки да види шайка облечени в черно убийци, дошли за Чарли, но вместо това видя само Хирса и другият гвардеец, когото бяха срещнали преди няколко дни – Нашад.

Моля последвайте Лизи тук: 

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay