20.07.2023 г., 11:17 ч.

Нечистите – 42.4 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
388 0 0
17 мин за четене
Елизабет си даде сметка, че той не си прави някаква глупава шега. Изражението му… макар студа от снощи да липсваше, Сам бе сериозен.
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаше да се разделят. Най-сетне бе узнал какво е да бъде с нея, а сега трябваше да се откаже от това щастие. Все едно някой беше забил нож в гърдите му и бавно го въртеше, отваряйки все по-голяма дупка, която никога нямаше да се затвори. А тя стоеше до него с неуверено изражение. В ушите му кънтеше спокойният й въпрос. Щеше да е толкова лесно да махне с ръка и да остави нещата, както бяха.
До следващият път, когато я наранеше.
Преглътна и някак успя да накара устата на тялото да произнесе:
– Не. Никой не ме кара. Сериозен съм, Лизи. Само че не е нужно да ходиш никъде. Може да останеш тук, колкото поискаш.
Елизабет изтръпна. Как така беше сериозен? Как можеше само до преди минута да се шегува с н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лесли Всички права запазени

Предложения
  • Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме неприлично, а това ме мъчи повече от всичко останало. Което сигурно ...
  • - Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее ка...
  • Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли о...

Още произведения »