Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото и да е за дълго. Освен един въпрос, който сякаш нищо не можеше да изтрие – дали тя уби войника? Не трябваше да има такова голямо значение за нея. Ако не се бе опитала дори, сега и двете с жената щяха да са мъртви. Трябваше да го направи. Но също така, когато войникът я нарече чудовище, само за секунда нещо вътре се прекърши и тя искаше да го убие. Искаше чрез него да си отмъсти за затвора, за страха и отчаянието, за това, че баща ѝ я отхвърли, а майка ѝ дори не се появи веднъж да провери жива ли е все още. Дори Меридит – Меридит, на която не бе дала и един повод да се държи мило с нея и би трябвало да счита случката от бала като отплата за всички лоши неща, които Лизи е говорила за нея зад г ...