Неделя
Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Денят започва спокойно, с прозявка и разхвърляни чуруликания на ранобудни хвъркати. Постепенно и предпазливо се събуждат и къщурките в махалата около воденицата. Най-несъобразителни в неделната тишина се оказват ония гласовити и надути пернати, с червен гребен на главата. От тъмни зори са започнали да крещят един през друг, сякаш се състезават, кой пръв да съобщи за настъпващото утро. Неделя. Хубав, слънчев ден. Днес магазините не работят и всички са си вкъщи. Днес ще се закусва късно и бавно. Може и мекици да има. Днес е денят за дома. А по-късно, край реката ще има глъч и врява. Ще има и обилен обяд. И по радиото ще тече неделното хумористично-музикално предаване, водено от Лео Конфорти. Неделя е. Суетня и игри. Накрая на тоя ден всички трябва да са изкъпани, чисти и подготвени за утре. Защото утре е понеделник. Да! Такива бяха неделите някога. Изпълнени със земни удоволствия и простичко щастие.
И днес е неделя. И днес е лято. И днес слънцето изгрява иззад баира. Е, с малка разлика. На баира няма гора. А пък долу не тече река. И като че ли липсва онова "ку-ку-ригу", известяващо началото на деня. Но не е беда - и мобилният телефон днес може да кукурига. А вместо река и гора, днес си имаме море от комуникации и интернет. И защо ни е воденица, като днес вкъщи не се правят мекици. Пък и днес магазините работят. Няма нужда от суетня из дома. Няма нужда от стягане на големия обяд. И махалата, където беше воденицата, още спи. Спи, защото е ден за почивка. Спи, защото днес е неделя. А утре... утре тук пак е неделя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
