Тая вечер града ни беше подложен на картечен, на моменти батареен обстрел в продължение на близо час и още не е спрял. Всичките сили небесни сякаш се бяха събрали да ни накажат.

Свети Архангел Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, другите не ги помня, се бяха разбесняли ама си викам:

    - Е, то има и абитуриенти, повече алкохол, врява няма да се впрягам....
... А бе такъв порой, какъвто не е виждал даже Ной...
   Ама като започна градът да праска, а жена  ми донесе една шепа ледени топчета, излязох под навеса да се възмутя:
    - Ей, гей такъв – викам на Архангел Михаил, - не може ли по-кротко, това да не ти е царството Иудейско? Тук за по-малко претрепват френски командоси, даже и два морски тюлена претрепаха преди месец в Бургас.
    - Нашия Господ ни прати тук да Ви накажем дето не Го почитате и се кланяте на на измислени идоли като Азис, Биг Брадър, Мастър шеф, врачки, баячки и прочие – ми се репчи някъде вляво Архангел Рафаил.
    - Ша та знам в  измишльотината – изоставям „bone tone”, все пак пийнах едно две, а и според мен като за първа среща доста си позволяват. – На нашия Министър председател шеф му е Вашият Господ, трябва да са се разбрали!
   - Нямаме обаждане в офиса - ме отрязва светиня му и градушката продължава.
И додето го заглавичквам жена ми дето побесня заради пипера, доматите, асмите дето нищо няма да стане от тях го преби с лопатата насред двора, след това го завлече до контейнера дето ще го рециклират чак във вторник...
Като си помисля какви министри си има Господ, не е безгрешен и той, и все пак добре че е под юрисдикцията на Цацаратурата, демек Господ е Българин, щото ако бе Румънец....