13.06.2010 г., 19:19

Недостигът

838 0 1
2 мин за четене

НЕДОСТИГЪТ

 

       Някой повика на портата. Беше съседът.

       -  Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.

       -  Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.

     - Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше.                

      - Студентката ми се разболя и пръснахме парите по доктори. Дошъл съм да те помоля да ми заемеш, колкото можеш, умираме от глад.

       - Много не мога да ти дам, че и аз, знаеш, трудно живея, но все ще закърпим положението за някой ден.

       - Ох, жив и здрав да си, спасяваш ме. Вече трима от роднините ми отказаха да помогнат. Какво ще се прави без пари - не знам...

       -  Ще се работи, какво друго - отвръщам.

       -  Там е проблемът, че няма работа. Всеки ден търся с нещо да се хвана и няма.

       -  Ще намериш, не се тревожи. Който търси, намира.

       -  Не съм доволен от живота си, комшо.

       -  Че кой е доволен? Все пак и в недоимъка има нещо хубаво. Погледни го от тази му страна.

       - Че какво му е хубавото? - изненадва се от думите ми съседът.

       - Всички сме гости на тази земя. И на всекиго все нещо не му достига. Това е хубавото на живота. Такъв е Божият план. Това, което не ни достига, е подтик в живота ни. Недоволството е необходимо в човешкия живот, както и в цялата природа. То поражда желанието за движение и промяна, осмисля времето ни - казвам аз и му давам парите.

Лицето му засиява. Той отвръща:

       -  Благодаря ти. Спасяваш ме. Ще се постарая, колкото може по-бързо да ти ги върна.

       -  Не се притеснявай. Когато можеш. Я се погледни сега в огледалото. Не си толкова недоволен, нали?

       Съседът се поглежда, усмихва се и казва:

       - Наистина е така. Това е друг човек, отчаяният го няма.

       Пожелавам му успех и го изпращам. Така и аз, след случилото се

премахнах един недостиг в себе си - недостигът да направя нещо добро в отлитащия летен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Това, което не ни достига, е подтик в живота ни."

    Така е!

    П.П. Прочетох и харесах и другите ти неща. Има мъдрост в тях! Поздрав!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...