6.12.2012 г., 19:22 ч.

Неговата Гледна Точка 

  Проза » Разкази
1067 0 5
10 мин за четене
Честно да ви кажа, не съм го планирал да стане така!
Вярно е, че обичам жените и никога не съм могъл да отказвам, а моя ли е вината, че винаги са ме харесвали?!
Вероятно е защото съм кавалер във всяко едно отношение и доста често, когато съм мил с една жена, дори не мисля за секс, е, не, че не мисля, ако не го правех, щеше да ми има нещо; това, което имам предвид е, че общувайки с жените, то не е единственото, което ми идва наум; често пъти интелигентният разговор с някоя умна жена ми доставя точно толкова голямо удоволствие, колкото и ако си легна с нея.
Но всичко това няма нищо общо с любовта.
Когато някога се оженихме с Рени и през ум не ми е минавало, че ще се разведем.
Дълбоко в себе си аз съм моногамен и сигурно тя е единствената жена, която някога ще обичам. Дори и сега, когато я видя, усещам, че я желая. Вярно е, поодъртели сме и двамата, но за жена на нейната възраст тя си изглежда прекрасно, дори бих казал, че възрастта ù придава един особен мръснишки сексапил... просто ù лич ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Данева Всички права запазени

Предложения
: ??:??