Честно да ви кажа, не съм го планирал да стане така!

Вярно е, че обичам жените и никога не съм могъл да отказвам, а моя ли е вината, че винаги са ме харесвали?!

Вероятно е защото съм кавалер във всяко едно отношение и доста често, когато съм мил с една жена, дори не мисля за секс, е, не, че не мисля, ако не го правех, щеше да ми има нещо; това, което имам предвид е, че общувайки с жените, то не е единственото, което ми идва наум; често пъти интелигентният разговор с някоя умна жена ми доставя точно толкова голямо удоволствие, колкото и ако си легна с нея.

Но всичко това няма нищо общо с любовта.

Когато някога се оженихме с Рени и през ум не ми е минавало, че ще се разведем.

Дълбоко в себе си аз съм моногамен и сигурно тя е единствената жена, която някога ще обичам. Дори и сега, когато я видя, усещам, че я желая. Вярно е, поодъртели сме и двамата, но за жена на нейната възраст тя си изглежда прекрасно, дори бих казал, че възрастта ù придава един особен мръснишки сексапил... просто ù личи, че вече е много по-опитна, невинността е изчезнала, но на нейно място се е появило едно едва загатнато сладостно изражение...

Виждате ли?! Аз съм сладкодумен. Мога да говоря, за разлика от повечето мъже, които или мълчат като пукели, или започват директно да пипат, което изнервя жените...

А аз съм ценител. Мога да направя комплименти на една жена по хиляди начини и именно това ги прилепя към мен, налитат ми, казано съвсем тривиално, като мухи на мед!

А и съм съм естет и обичам красотата във всичките ù измерения. Не мога да не ù се наслаждавам!

Но както казах, това няма нищо общо с любовта.

Чувствах се добре, докато бяхме женени, нямах  никакво намерение да се разделяме. Това си беше изцяло идея на Рени. И защо да се разделяме?! Красива е, добра в леглото (най-добрата, поне за мен), готвеше вкусно, къщата – общо взето чиста и подредена, гледа децата, без да ме занимава много много с разни подробности и най-важното – забавна и умна. Оправна жена е. Я как гледа три деца съвсем сама, че и на работа ходи! Ето, виждате ли, никога не съм я подценявал! Изобщо – удобна ми беше. И дори когато се разделихме, ми беше терсене доста време, не се срамувам да си го призная! Липсваше ми, липсваха ми, ако щете, съветите ù. Винаги така умно ми даваше акъл как да постъпя в тази или онази ситуация, че сега, без разговорите с нея, се чувствах като дете някакво, което току-що е загубило майка си.

Ама изневерявал съм ù бил.

Да се разберем, това не е изневяра. Никога не съм имал извънбрачна връзка или нещо подобно. Имах флиртове и няколко по-сериозни приятелства и това беше всичко. Не съм се прибирал вкъщи, оставял съм я да се оправя сама. Така е, но то е, защото тя си се оправяше. Не е имало нещо, което да е поискала от мен и аз да не съм се отзовавал. Е, имало е, де, но не кой знае колко. Ама трябвало тя да ми каже, аз не съм проявявал инициатива, все съм чакал тя да ми каже!!! Каква инициатива?! За какво?! Нали тя е майката и господарката на дома, нещата си се случваха чудесно, аз и да се намеся за нещо, какво?! Най-многото да вземе да се окаже, че пак съм сбъркал.

Така че аз си мълчах и си гледах моите си работи, тя си действаше и по моему много добре си живеехме и изведнъж: тя не можела повече така!

Жени!

Честна дума, аз се опитах да я спра. Молих я! Виках ù! Питах я какво иска от мен и обещавах, че каквото и да поиска, ще го направя. Нямах представа какво ли ще поиска, но наистина бях решил да се опитам да ù угодя. Как ли не се унижих!

А тя: не искала да ми казва какво да направя, ако съм държал на нея и децата, съм щял сам да се сетя!

Три дни си блъсках ума за какво ли може да става въпрос, ма всеки път, в който започвах да изказвам предположения, тя изпадаше във все по-големи истерии и накрая се отказах.

Рекох ù:

-          Сега ти разрешавам да разкажеш на всичките си приятелки, че няма по-голям идиот от твоя мъж, ходи там, утешавайте си се една друга, те, за разлика от мен, явно те разбират...

Събрах си багажа и се изнесох. Отидох у Стефан. Така правя, когато се скараме. Той също е разведен и живее сам, за няколко дни е приятно разнообразие да се изнеса от къщи, почивам си. Междувременно на нея ù минава.

Тя не ме спря. Чак ми беше трудно да повярвам. Обикновено тя ме спираше, аз се дърпах и така. Понякога отстъпвах, а понякога все пак отивах у Стефан. Ако е много ядосана и усещам, че няма скоро да ù мине.

 Нищо, казах си, ще ми се обади след няколко дни. Същото, като друг път.

 Обади ми се наистина. За да каже, че е намерила адвокат. Да се разведем по взаимно съгласие.

И на това не повярвах. И друг път го е казвала. Даже един път ми показа молба някаква, но после я скъса.

Но няколкото дена се превърнаха в няколко седмици, после в месец. Внезапно осъзнах, че тя наистина няма намерение да ме приеме обратно.

Беше си ужасен шок! А на всичкото отгоре се оказах и разведен! По взаимно съгласие!!! Ама аз не бях съгласен!!! Много хубаво ме беше изиграла...

Не знам... аз я обичах. Наистина. А тя мен?! Когато нещата се случат по този начин, човек започва да си задава някои въпроси, които всъщност нямат отговор или поне той не е един...

На всичкото отгоре не можех завинаги да остана у Стефан, така че се върнах у нашите... на тия години! После си купих апартамент... разходите ми нараснаха... а тя – не съм давал достатъчно пари за децата. И откъде?! Като си искала децата да имат баща, защо ме изгони?!

Децата... точно по отношение на тях е най-тежко!

Не съм идиот безчувствен някакъв, обичам ги и то много! Обичам ги повече от себе си дори! За тях съм способен на всичко... ама като ги виждам толкова рядко... как да ви кажа, връзката с децата е нещо, което се изгражда всекидневно... защото те растат, те постоянно се променят... и ако не си там, за да видиш как се случва всичко, просто някак губиш представа... не знам как да го обясня.

Реших, че няма да ù давам на Ирена повече пари, отколкото ù се полагат според издръжката. Така де, защо да го правя?! За да ми се кипри там със секси дрешки и да си търси любовници някакви (никой не може да ме убеди, че като сме се разделили е станала непорочница някаква, отдадена само на децата, особено като знам от съвсем първа ръка колко обичаше секса). Но честно, като се изключат заемите, които изплащам, жилищния кредит и тоя за колата, както и минимума, който ми трябва, за да съществувам битово, всичко, което ми остане, го заделям за тях.

Не ги давам на Рени тия пари, на децата си ги давам.

Само тайните суми, дето ù ги вкарвам в картата на Вероника всеки месец, са си една средностатистическа заплата. Връчил съм ù я тая дебитна карта и всеки месец я захранвам сериозно, знаете ли момиче на нейните години колко разходи има?! Пък и ако не го правя, тя едва ли изобщо ще идва да ме види, за какво съм ù, откакто си има гадже особено, съвсем трудно намира време за мене!

Ами Александър?! Моят син, моята гордост! Знае ли изобщо майка му момче на неговата възраст какви потребности има?! Трябвали ù пари, за да му купела панталон! Ха, притрябвал му е нов панталон на него; и старите са си му съвсем добре! Убеден съм, че никак не го впечатляват дупките или зелените петна, които така подлудяват майка му! Това, което му трябва на един мъж (пък бил той и още момче), за да има самочувствие и да се чувства на място, изобщо не са дрехите! Може да не съм дал пари за панталон или обувки, но съм му купил най-нов модел компютър, с какви ли не джаджи на него, приспособен за игри всякакви. Когато дойде у нас събота и неделя, разрешавам му по цял ден да играе. Какво ще кажете за това, а?! На фона на майка му, която му разрешава по един час на ден и то игри без насилие! Това изобщо нормално ли е?! Игри без насилие... той да не е момиче случайно?! Ако един мъж не намери правилен отдушник на агресията си, кой знае накъде може да го избие! По-добре да убива анимирани злодеи, отколкото, да речем, да дере сестра си. Така де, преди две седмици ù беше оставил релсов път по целия корем направо...

Освен това, не съм такъв тъпанар, че да го ограждам само с техника! За Коледа му подарих истински полезен и развиващ въображението подарък, с който задно с него двамата, като баща и син, се занимавахме в продължение на дни. Подарих му едно от онези Лего-та на междузведни войни, за които толкова отдавна си мечтаеше... сега му помагам в събирането на пари за още едно, по-голямо. Забавна работа!

И какво?! Да не мислите, че Рени оцени старанията ми?! Не, обади ми се по телефона и ми крещя цял половин час! Слава Богу, вече не съм принуден да ù търпя истериите и дори проявих известна любезност, оставяйки я да ми повика. Рекох си, може пък да е имала нужда, да е преуморена от децата и хайде, нека да си изпусне парата.

Е, да де, ама тя не спря да вика! Очевидно не ù помагах с това, че я изслушвам, така че затворих телефона.

Казва ми, че съм си харчел парите за глупости, за да им угаждам на прищевките, типичното поведение на разведен баща.

Не знам! Може и да ми е типично поведението. Все пак аз съм си такъв, нали, разведен баща съм. Пък и Рени е толкова мултифункционална, толкова им е за всичко друго, да ги нахрани, да ги облече, да ги възпита, да ги гледа, когато са болни, да ги изслушва... на мен какво друго ми остава да направя за тях, така, че да имат нужда от мен и да ме харесват?!

Освен това, работя като луд. И какво правя с парите?! Заделям ги за децата... ето, спестил съм доста сериозна сума, специално за Вероника, нали е студентка догодина... за да ù платя ученето! Вярно е, не съм го казал още на майка ù, ама тя нека първо да влезе някъде, важното е, че парите ги има...

А ако не бях аз, кой щеше да купи на Вики, моята принцеса, моето любимо съкровище, моята ужасно талантлива и красива малка дъщеря, да, да, кой щеше да ù купи истински костюм на Снежанка, та да може да играе главната роля в училищната пиеса?!

Впрочем Ирена току-що ми се обади. Щял ли съм да взема близнаците този уикенд? Не съм ги бил виждал цял месец...

Добре де, вярно е! Но пак няма да можем да се видим. Първо, на работа съм. Как, мислите, успявам да ги изкарам всичките тия пари?! И второ, в събота вечер ми е единствената възможност за интимна среща с една много шармантна дама, с която правим чудесен неангажиращ секс...

Моля, не ме гледайте неодобрително! В края на краищата, аз съм нормален, здрав мъж с естествени потребности, скъсвам си гъза от бачкане, заслужавам и малко удоволствия... ако бях женен и си го получавах вкъщи, щеше да е друго, но така...

Мамка му и Ирена, тая жена винаги успява да ме накара да се чувствам лош и виновен! Мразя я!

С такъв трясък захвърлих телефона на масата, че направо не знам как не го счупих!