Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба си да извади химикал и листа, на който си беше записвал адресите за интервютата. Задраска адреса, от който току що си тръна и се загледа в парчето хартия. С изключение на последния всички останали бяха вече зачеркнати. Днес се беше срещнал с прекалено много изкуствени хора, които си придаваха важност и се държаха, все едно са нещо повече от него, само защото са назначени в някаква снобска фирма, на висока заплата. Денят отиваше към края си, а той беше изпаднал в неприятно настроение, което не му помагаше. Почуди се дали не е по-добре да се прибере и да остави последната обява за утре. Само че сега се сети, че тя не беше като останалите. Нямаше високопарни изказвания за компанията, нямаше и н ...