нмг (Надежда Маринова )
245 2094
7.11.2011 г., 8:09 ч.

Неизпратени писма 

  Проза » Писма
1230 0 8

      Обичам те, ....!
      Толкова много ми липсваш, че чак ме боли. Искам просто да те видя. Поне за миг.
       Не знам дали цял живот ще те чакам. Това зависи от теб. Но ако имам и друг живот, знам, че пак ще чакам теб, ще те търся сред хората, ще те намеря и ако трябва, пак ще те чакам. Не искам да насилвам нещата между нас. Не те карам да бързаш. Вземи правилното за себе си решение. Знаеш какво чувствам към теб, какво искам... Може би знаеш повече отколкото трябва или може би го научи по-рано отколкото трябваше да го научиш. Знам, че няма да съжалявам за това. Няма да съжалявам за каквото и да е свързано с теб.
      Просто ми липсва точно твоето присъствие, точно твоята нежност, точно твоята обич. Просто ми липсваш ТИ.
       Бъди с мен. Обичай ме.
       Това ми стига.

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??