Нежно правосъдие
Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където няма мъже, или всички са стари, грозни и импотентни. Усмихна се. Майка водеше малко дете за ръка. С розови ръкавички и пухкава шапка, прекрасно слънчево цвете. Докато не попадне в жестокия свят на мъжете. Тръсна червени къдрици. Последна поръчка.
Харесваше своята работа. Особено финалните акорди на поръчките. Всеки един от мъртъвците заслужаваше каквото получаваше. „Умират по най-сладкия начин”. Нали това искат? Нещо сладко и чуждо. Е, получават го. С промоция- билет за другия свят.
Проучваше всеки клиент внимателно. Кой е, какъв е, защо трябва да отлети. Нямаше невинен от списъка. Чувстваше се Арахангел Михаил в рокля, а усещането беше великолепно. Наказваш лошите, измиваш ръцете си и излизаш усмихната. Всеки престъпник заслужава нежно правосъдие. Със страст, от която да не иска да се откъсне, дори когато усети прегръдката на смъртта.
Номер 13. Бизнесмен. Идеален баща, който пребива жена си, когато не му хареса вечерята. Щедър като Дядо Коледа към дъщеря си. Мръсник. Ще му покаже как се тормози нежно и сладко. Ще занесе спомена във вечността. О, да не забрави кучешките лапички за сбогом. Бог Тангра не е само негов бог.
Потръпна. Студът гъделичкаше бузите й. Спомни си нейното кученце. Подариха й го за седмата Коледа. А после някой го открадна. За да го продаде за пари. Парите са проклятие и наказание. Онази пътека между живота и смъртта, по която най-бързо достигаш до края. Като нея самата.
Бе уморена от поръчки. Имаше в списъка бизнесмени и депутати, престъпници и актьори. Видя различните им лица пред смъртта и нито едно не й хареса. „Смъртта трябва да се приема достойно”, казваше баба й. Може би защото беше жена. Мъжете, които убиваше, омекваха жалки като кучешки... пред дъха й. С удоволствие ги изпращаше - при Дявола или Бога? Някъде там, където няма да могат повече да извършват насилие. Тя ги спасяваше от самите тях, от собствената им отрова и смрад. Не заслужаваше ли аплодисменти?
Самотата е най-прекият път към смъртта. Самотна ли беше? Нали имаше всичко, което си пожела преди време? Нямаше само спокойствие.
Спря пред хотела и се огледа. До срещата оставаха минутки. Трябваше ли да изпитва вина? Не се чувстваше виновна за нищо пред никого. Може би мъничко, съвсем мъничко, пред дъщерята на бъдещия мъртвец, но толкова мъничко, че нито един косъм в червените й къдрици нямаше да потрепне, когато натисне спусъка нежно и сладко. Прострелваше ги като с любовна целувка за лека нощ.
Колата се отвори и номер 13 излезе тичешком. Хубав мъж, с жестокост, равна на красотата му. Загледа се в подадената ръка. Тя удря без милост и оставя синини по нежното лице на съпругата. Тази ръка години наред убива домашните любимци „по грешка”. Отдръпна се с лека усмивка.
- Удоволствие е да се срещна с вас, господин Иванов.
Мъжът я погледна претеглящо и кимна с глава.
- Искам пълна програма за договорените пари.
- Ще я имате, пълната програма. - наблегна на думата „пълна” и се усмихна леко. Толкова леко, че мъжът срещу нея я погледна с изненада.
- Прекалено изискана и интелигентна сте за тази професия.
- Точно толкова изискана и интелигентна, колкото трябва - отговори с дълбок глас тя и тръсна къдрици. Мъжете онемяваха пред водопада от червените пламъци по раменете й.
Докосването до Смъртта с годините я бе направило психолог. Този нямаше да бъде лесен. Но пък интересната плячка си струваше парите и изненадите. Имаше нещо, което липсваше в информацията за него, но се въртеше като досадно есенно листо из главата й. Това обожание на детето. Нямаше нищо нередно нито на фотографиите, нито на видеото. И все пак... Този мъж имаше своя тъмна страна, като нея самата, и тя трябваше да я разбере. За да бъде доволна и този път. За да бъде отмъстена майка й.
Вратите се отвориха и пиколото пое чантичката-куфар от ръката й. Тя разкопча палтото си и се загледа в стоките на кокетното магазинче във фоайето. Розова шапка и ръкавички от кашмир, като на онова малко момиченце, с което се размина на спирката. Като онова малко момиченце, с което се размина в живота си. И като онова малко момиченце, което все още беше и жадуваше отмъщение за своята майка, която не можа преди много години да защити.
- Харесват ли ти? - мъжът се наклони към нея бавно.
- Искам ги - измърка тя и глезено прокара ръка по неговата. Усети го как настръхва и светкавица проряза съзнанието й. Бинго!
Колко струва един човешки живот и една поръчана смърт? А едно отмъщение? Нямаше отговори. Но трябваше да стигне до тях днес, защото нямаше време. Нейното изтичаше и тя искаше да си замине спокойна. Островът я очакваше. За времето, което й оставаше.
Събличаше се бавно. Мъжът я гледаше хипнотизиран. Тя знаеше колко е красива и колко безпомощни стават мъжете в ръцете й, щом остане без дрехи. Протегна се и сложи розовите ръкавички на ръцете си. Обърна се и уви шала около врата си, а шапката кокетно положи настрани. Завъртя се колкото да вижда очите на жертвата. Бяха огромни, сякаш искаха да я погълнат цялата. Тя се приближи и го бутна леко към пода. Като парцалена кукла той последва всички нейни указания. Горчиво се усмихна. Не е по-умен от другите.
Излезе от хотела мрачна. Край, стига толкова. Усещаше лепкавата миризма на смърт по себе си. Вървеше бързичко, свечеряваше се. Мина покрай пощата на „Иван Асен 2” и се спря. Влезе вътре и помоли за кутийка за колет.
- Новогодишен подарък? - усмихна се мило чиновничката.
- Да, за една малка приятелка.
Отвори чантата и извади розовите шапка, шалче и ръкавички. Свали златните бижута от себе си и ги загъна грижливо в тях. После написа адреса на съпругата на убития и подписа с неговото име.
- Весела Нова година, момичета! - прошепна нежно.
Излезе доволна и усмихната. Махна на първото такси и каза на шофьора почти любовно:
- Аерогарата!
„Трябва да бъдеш ангел и демон, скъпа, за да останеш истинска”. Баба й беше мъдра жена.
Арахангел Михаил се усмихна едва доловимо. Протегна ръка и прегърна червенокосата красавица топло и нежно.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
" Не е по-умен от другите.", никой не е по-умен от другите
Поздрав, за пореден път не съжалявам за отделеното време. -
„Трябва да бъдеш ангел и демон, скъпа, за да останеш истинска”
-
С риск и аз да се повторя, обичам да четеш моите разкази, защото го правиш винаги с отворено сърце.
Поздрави! И усмивки, Петя, въпреки всичко! -
С риск да се повторя - обичам да те чета!!!
-
Животът е красив дори в грозотата си, когато е истински! Поздрави! Благодаря, че си тук отново!
-
Поздрави Илияна! Харесва ми и това, че показваш и другата страна на живота...
-
Петя, абсолютно си права. Всички ще получим нежно правосъдие. Въпросът е какво ще изберем до тогава. Благодаря ти за това, че отново прочете произведението ми.
Поздрав! -
Поставяш много въпроси,носещи размисъл...Душевадецът Архангел Михаил ще протегне ръка към всички ни...Поздрви!Отново силен и стойностен разказ!
-
Корс, удоволствие беше за мен да открия, че и мъже харесват моя разказ. Поздрави!
-
Удоволствие беше да прочета. Поздрав!
-
И аз ви благодаря, Ана и Ивана, за поредния прочит на моето малко разказче! Поздрави и от мен!
-
Благодаря за поредната интересно поднесена история, Илияна!
-
Увлекателно, както винаги. Благодаря!
-
Благодаря ти за мнението, Мария! Никога не съм мислила за такъв тип текст, но може и да опитам. Ти ми даваш чудесна идея! Поздрави!
-
Зашеметяващо! Браво, Ина! Мислила ли си някога за писането на психотрилари? Мисля, че би се справила чудесно!
-
Благодаря, Надежда! Позрав и от мен!
-
Умееш!
Поздрав! -
Въпросът ти е риторичен. Такава омраза идва само от едно-единствено нещо. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Милен, Мариана, благодаря ви, че отново изчетохте разказа ми до последния ред.
Поздрави!