11.11.2023 г., 13:54

Нежност

651 0 0
1 мин за четене

16. Нежност

Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.

Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дете. А след това милва и шала на възрастна белокоса жена. Пеперудата е другото име на нежността. Но само душите от светлина го знаят.

Ръката ми лежи притихнала върху отмалялото тяло. Болката преди малко си е отишла и душата се опитва да отвори очи. На ръката ми каца нежно пеперуда.

— Усмихни се – все още си жива – казва ми тя. – Погледни колко съм хубава.

Усмихвам се с побелели от болката устни. Този ден можеше да бъде последен.

— Погледни колко съм хубава – отговарям без думи на светлата гостенка. – Все още съм жива и аз.

Пеперудата отлита светло към някоя друга душа. Да подари мигове нежност. Да зарадва някого, като му припомни, че животът е хубав, защото все още сме живи и можем да се радваме на пеперудите. И те на нас, докато все още ни има. Нежно.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно", издателство "АртГраф" - 2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...