11.11.2023 г., 13:54

Нежност

652 0 0
1 мин за четене

16. Нежност

Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.

Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дете. А след това милва и шала на възрастна белокоса жена. Пеперудата е другото име на нежността. Но само душите от светлина го знаят.

Ръката ми лежи притихнала върху отмалялото тяло. Болката преди малко си е отишла и душата се опитва да отвори очи. На ръката ми каца нежно пеперуда.

— Усмихни се – все още си жива – казва ми тя. – Погледни колко съм хубава.

Усмихвам се с побелели от болката устни. Този ден можеше да бъде последен.

— Погледни колко съм хубава – отговарям без думи на светлата гостенка. – Все още съм жива и аз.

Пеперудата отлита светло към някоя друга душа. Да подари мигове нежност. Да зарадва някого, като му припомни, че животът е хубав, защото все още сме живи и можем да се радваме на пеперудите. И те на нас, докато все още ни има. Нежно.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно", издателство "АртГраф" - 2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...