31.12.2016 г., 13:35

Неканени гости

1K 0 0

Ето.. пак дойде най-хубавото и изпълнено със светлина време в годината, но и в същото време най-тъжното.
При мен идват едни неканени гости. Гости, които всъщност са най-милите за мен, но носят страшна болка в сърцето ми. И без да го искам,
полагам усилия да ги изгоня, но те нахлуват безмилостно, нахлуват казвайки ми: "Помниш ли?". Да, това са спомените. Онези, в които сърцето ти се свива
от болка, че всички е необратимо, а на лицето ти се появява усмивка, напомняйки ти, колкото щастлив си бил....Връщаш се в родния си град, поглеждаш пейката пред блока иии...
 всичко оживява. Игрите до зори, с хората, с които днес, не сме близки, първата целувка, с човека който така си обичал, а той се е подиграл с теб...и колко още. Влизаш у вас..
 и там отново е толкова топло и уютно, отново близките ти те посрещат с радост, но замислиш ли се... сещаш се. Споменът за времето, в което не знаеш нищо 
за истинския живот, в което изречението "щастлив съм",беше истински почуствано. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Всички права запазени

малко ме e обхванала носталгията

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...