Немечта

(Неизречено до теб)

(Напоследък) Иска ми се никога да не те бях срещала…

Да не бях засичала погледа ти онзи ден, иска ми се да не бях (аз).

Мечтая си да не бях те целунала. Иска ми се да не бях те опознала, да не бях видяла добрината в погледа ти, да не бях се влюбвала. Иска ми се да не бях усещала топлината на прегръдките ти, да не ти се бях отдавала.

Понякога, когато се караме, ми се приисква просто да спра да съществувам, да изчезна, да спра да чувствам. Иска ми се да мога да съм (като) вятъра или дърветата, или нещо, което (предполагаемо) не чувства, не страда, не обича (теб). Напомня ми на това окончателно, усещане на безвъзвратност – загубата на любим човек. Не можеш да върнеш нещата, както са били, не можеш и да ги преживееш отново (спомените), окончателността на факта те поглъща (заедно със всички други чувства), та една част от теб си пожелава немечта – тези моменти никога да не се бяха случвали, аз да не се бях случила.

Понякога ми се иска точно нещото, от което се страхувам, да се случи – искам просто да спре, да не се чувствам по този начин – все едно постоянно те губя (на ръба), в постоянно очакване на края съм. Постоянно мечтаейки и желаейки, само и само после да видя как мечтите и желанията ми са напусто.

И така, хващам се аз с такива мисли – какво ако ме бяха разпределили с други колеги в група в онзи ден, какво ако ме бяха приели в съвсем друга програма? Щяхме ли пак да сме? Какво, ако в онзи момент, когато усетих теб (влюбих се), не бях всъщност засякла погледа ти, не се бяхме заговорили, какво ако просто се бяхме разминали по пътя? Дали щях да съм по-щастлива, дали щях да намеря някой друг, когото да обичам (и той да ме обича)? Или щях да съм сама, защото ми е било „писано” да съм с теб? Или пък щях да съм щастлива сама (и всъщност това да ми е писано)?

А защо те обичам толкова силно? Защото нямам нищо и никой друг, където да намеря смисъл? Това значи ли, че ако (когато) си намеря нещо/ някой (нещо и някой), което да изисква вниманието ми и енергията ми, ще започна да те обичам по-малко, че ще ме е грижа за теб по-малко, че ще приемам дистанцирането ти по-леко? А трябва ли?

Дали някой може да назове точни момент, когато се е влюбил (обективно)? И точни момент, когато спре да обича? А защо изпитваме потребност да обичаме (да е взаимно) и дали всеки обича универсално и другото не е любов? Нямаше ли да ни е по-лесно, ако нямахме такива силни чувства, а просто бяхме заедно, чисто практически (и без болка)? А пък може би съм от онези хора, които просто обичат патологично и имат нужда от по-дълбока свързаност, за да са щастливи? Или пък е по-просто – не сме един за друг. И може би там има някой, който обича и страда като мен, и може би ни е „писано” с него и сме точно един за друг „правилните”, но никога няма да се срещнем, защото вече обичаме други, и то толкова много, че се „пропускаме” накрая.

Имам си едно любимо стихче, за това как обичат децата. И май се припознавам в него (към теб). Искаше ми се да ти го напиша, като пожелание, но после се сетих веднъж какво ми казаха – „ Не показвай какво точно изпитваш към половинката си, защото ще стане прекалено сигурна в това и ще те нарани.” Дадох ли ти това знание?

Прегръщам те и започвам да плача. Питаш ме защо? Случвало ли ти се е някога, да знаеш просто, че ето – нещо хубаво приключва, ще загубиш някого – ей сега, случва се. И това е последния път, когато се виждате, когато можеш да го прегърнеш, да го обичаш и това е. И тъгата и болката идват, и някак вече скърбиш, преди да се е случило. Защото просто усещаш, че няма да се получи - мечтите, общото, споделеното. Няма. Имаш това особено усещане някъде в теб, даже може би и преди ти се е случвало. Не виждаш общо бъдеще, не виждаш как биха се напаснали нещата между вас.

Може да се каже, че те загубвам (загубих?) преди това физически да се е случило. Или може би усещам само моята любов да избледнява. Може би това топло чувство на свързаност, на хармония, любов е само за някои хора, не се случва на всички.

И аз понякога си мисля, какво ли, ако не се бях случила? Ако ние не се бяхме случили?

Аз те обичам по този начин. Може би ти ме обичаш различно.