14.09.2007 г., 18:37 ч.

НЕОБЯСНИМО?? 

  Проза
1116 0 1
7 мин за четене
       -  ... Няма как да ти го обясня... Както ти не можеш да ми обясниш защо те е страх от светофари... То е като... нямаш контрол върху него. Ей така седи си и си и окупира цялото ти съзнание... не мислиш за нищо друго, защото другото няма смисъл, влече те като магнит, стихийно едно такова, влече те, както те влече да изпушиш една цигара, ако не си пушила 4 часа...

-        
Е да де, ама как така? Едно е да те е страх от светофара. Мен не ме е страх само от светофара, страх ме е не само от него... ама ти няма да разбереш.

-        
... Видя ли къде е цялата работа? Всеки психиатър, при който съм бил, е учил теорията, знае всичко, може да ти направи психоанализа, да ти лепне диагнозата, но той реално изобщо не знае за какво иде реч. Той е учил, има ДИПЛОМИ, той може да ми бръкне в задника, ама не може да ми бръкне в мозъка, щото ме пита глупости... А ми е скучно да му обяснявам, няма смисъл.  Това, което имаме аз и ти, това е...  че никой не разбира, че не можеш да разбереш защо е така. Както повтаряше Джон Млалкович в “Опасни връзки”: “Thats beyond my control” “Thats beyond my control” “Thats beyond my control” “Thats beyond my control” “Thats beyond my control”.

-    Добре де, все пак трябва да има нещо, за което да се хванеш и да запълзиш нагоре, дъното е прекрасно място, оттам нататък има само един изход – нагоре. родителите ти...

-         .
.. А, има и още по-надолу. Ха ха. Абе,  какви ми ги говориш... Родителите ми... Те не разбират... Те мислят, че са ми дали всичко, че са ми осигурили стандарт, дрехи, храна, обувки “Какво не ти дадохме?”. Това ли е всичко. Не ми пука за тях. Преди си мислех, че ако умра, ще ги боли и ми беше мъчно за мама, сега не ми пука. Разбираш ли, това е повратния момент, когато не ти пука за другите и какво им причиняваш... Това си е моята емоция, това е единственото, което предизвиква някакво чувство в мен, искам си го и няма да им го дам. Какво ми предлагаш? Живот като по учебник “семейно планиране”. Да завърша, да се оженя за някоя, да си имаме деца, да купим жилище, да остарявам, все повече заприличвайки на баща си, да имам брак, все повече заприличващ на брака на нашите... Хората трябва да имат предбрачни договори, в които да пише “Никой да не крещи на другия и да им се наложи финансова глоба или друго наказание ако го правят”. Не искам крясъците на нашите да са и мои крясъци. А това е неизбежно и ти никога няма да ме заблудиш в обратното. За това те харесвам и ти вярвам . Ти казваш истината. Ти не искаш да приличаш на майка си, нали?

-        
... Не, но съм намерила начин да не стане. И със сигурност една такава перспектива на 18 години не ме е плашела толкова много, че да скачам от където и да е.

-        
... Не бе, Гери... Поглеждам се в огледалото и виждам баща си след 20 години. Отвратително е. Не искам и никой не може да ме накара да бъда ТОВА.

-        
... Но то ще стане неусетно и ще свикнеш да се приемаш такъв, какъвто си, ще се обичаш... Трябва да се научиш да се обичаш. Ти имаш толкова качества. Обичай се заради тях.

-        
... Хахахааха. Да се обичам... да, може би.

-        
  Ще намериш момиче, което да обичаш. Любовта идва винаги когато най- малко я чакаш. Тя е ренесанс. (лъжех).

-        
  Няма, прекалено много ми личи, че съм луд. А и любовта е болка. 

-        
Не си луд, мамка му, просто много рано си прозрял някакви истини, които хората осъзнават постепенно и далеч по-нататък. Ти си ги разбрал по-рано и не можеш да се справиш с тях. Но една положителна емоция, нещо топло и слънчево може да те накара да мислиш И за друго, освен за смъртта. Иди и кажи на това момиче, че я харесваш.

-        
Ако можех да го направя, щях да съм победил себе си. Ако ти можеше да изчакаш да светне зеленото и да си пресечеш светофара както нормалните хора, нямаше да минаваш на червено с риск да те утрепе някоя кола. И твоето е като моето. Минаваш на всяка цена. На червено, щото те е страх да чакаш... Къде е разликата.

-        
Ми... аз няма да умра...

-        
Глупости...

.......................................................

Ето така си говорихме близо година. В началото той седеше срещу мен, забил поглед като престъпник в масата или гледаше през прозореца. Постепенно се научи да ме гледа в очите. Говорехме за всичко. Понякога се усмихваше. Понякога наистина беше радостен. Страхуваше се да се обърне и да говори с детето ми, защото мислеше, че му личи. Срамуваше се от табелката, която му бяха сложили психиатрите. А в много отношения мислеше по-разумно и по-мъдро от всеки един зрял човек. Наистина житейските истини бяха адски тежки за 18-те му години, а нямаше въпроси. “Екзистенциалните” проблеми на ‘съвремието’ не го вълнуваха. Той си имаше своя свят, в който цареше пълна хармония, само дето неговата хармония беше в огромен конфликт с хармонията на “нормалите’ хора. Това го изолираше. Спря да ходи на училище почти до последния ден. Балът му мина някак далеч от него. Очите му бяха винаги много тъмни, с огромни сенки от недоспиване. Една година се питах постоянно “Какво го обърка така това дете”. Непоправими грешки на родителите му... никой не му е казал навреме къде са детските играчки? Никой не му беше казал, че да правиш секс на 15, не е престъпление и че правенето на секс не значи непременно влюбване, а си е просто секс, нормален, здравословен и балансиращ хормоните. Беше готов да се влюби в първата жена, която беше склонна да говори с него повече от половин час и да се влюби в първото момиче, което преспи с него. Една вечер ми се обади и ми каза “Ти ще си ок, ти си ок, вярвам, че ще си ок” И ми затвори. След няколко дни ми се обади майка му, почти не разбирах какво говореше “Искам си детето, искам си детето, искам си го обратно”. Естествено го фиксираха, 3 месеца фикс, микс от лекарства, пълен ступор и после... обратно при нас... ”нормалните”, каквото и да означава това. Понякога в желанието си да спасим  сърцето и то да продължи да бие, не си даваме сметка, че може да го лишим от смисъла да тупка.

 

© Гергана Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??