RaiaVid (Радка Видьова)
38 522
12.01.2016 г., 21:59 ч.

Непознат в квартала 

  Проза » Разкази
707 0 8
2 мин за четене

             Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
            Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а аз въобще не умея да готвя. Усещам миризма на пържена риба и се чудя дали да не си взема от близкото заведение, но само като си помисля, че скоро ме заболя стомаха от една консерва, направо ми призлява. Е, има и друга храна, но е малко по-далеч. Пилешките хапки в сладко-кисел китайски сос са превъзходни, но предпочитам нещо друго, заради подправките… Намират се крилца, дробчета, кашкавалени панирани кубчета… и какво ли не още – няма да умра от глад, я… Обичам почти всичко! Има време! Все ще измисля нещо, а и не съм толкова прималял още. Трябва и да не прекалявам, че мадамите едва ли ще ме харесат!... Гледам, тук има много и все хубави. Харесах си вчера две. Едната е тъмна с огромни зеленикакви очи и доста съблазнителна, а другата стои някак си властна, недостъпна с тъмен загадъчен поглед на бялото замечтано лице… Първата май ми е навита и няма да имам никакъв проблем с нея, но нещо ме привлича повече втората – нали разправят, че кротките били по-страстни… Знам ли? Нямам голям опит, но може и двете да пробвам!... Сега не ги виждам. Трябва да проуча кога излизат, дали са свободни, че то не се знае – да не взема да си довлека някаква беля с някой едър мъжага… Не че съм страхливец, ама не познавам никого още… То, всеки квартал си има тартор и обичаи, а аз все още съм непознат тук...
            Чакайте, чакайте! Ой-ля-ля! Каква мацка само! Красавица и половина! Озърта се плахо и е с готино тяло. Дрехите ù... Абе, кой ти гледа дрехите? Невероятна извивка! А краката? Започват сякаш от гърлото ù... И очите й са сиви, не – сини са! Ехааа!... Дрънка отвсякъде! Малееей!… Потекоха ми лигите чак! Ще взема да я поканя на заведение… Дали ще се навие?... Засуках мустак, бутнах я леко и казах с най-топлия си глас:
            - Мяууу!
            Тя изскимтя, изсъска нещо и хукна да бяга, а аз – след нея… Ще успея ли?... Ами, що за котарак съм, ако не я догоня?

 

Рая Вид
 

© Радка Видьова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Младене за восоката оценка!
  • Все забравяме, че истинските мацки са си котки. Чудесно ни припомняш това във финала на разказа си, Рая. Поздравявам те за този неочакван край, който поставя всичко по места! А Еличка май е пропуснала финалната част или е настроена на метафорична вълна. Иначе този котарак, според мен, не би пропуснал и кокошчиците, за които тя говори! От мен най-висока оценка за разказа.
  • Привет на всички!
    Ели, благодаря за коментара, но няма да има продължение. Накрая се разбира, кой е непознатия, а читателят да си прави сам заключенията и продълженията. Имах някъде друг разказ "Сезонът на любовта" ,където може да се свържи с този като продължение, но и двата самостоятелно могат да съществуват.
    Роси, благодаря и на теб!
  • Отново поднасяш забавен, усмихнат разказ. Поздравления!
  • ози много особен - уж щеше да проучва ситуацията около себе си, а хукна след първата срещната. Май мъжете обичат "бягащите кокошчици"!
    Хубав епизид, Рая. Но изглежда ще има продължение...
  • Благодаря, Фоксче!
    Благодаря, Лиде!
    Благодаря, Мария!
    Нека усмивки винаги на лицата ви има!
  • Прочетох новата ти закачка. Отново е забавна. Накара ме да се усмихна.
Предложения
: ??:??