Отскоро съм в квартала и не познавам нито къщите, нито улиците, нито магазините. Веднъж бях тук съвсем случайно, хареса ми и после се настаних в квартирата, близо до големия двор с градинката. Гледам децата как си играят там и им се радвам...
Сега обикалям наоколо. Все пак, трябва нещо да се яде, а аз въобще не умея да готвя. Усещам миризма на пържена риба и се чудя дали да не си взема от близкото заведение, но само като си помисля, че скоро ме заболя стомаха от една консерва, направо ми призлява. Е, има и друга храна, но е малко по-далеч. Пилешките хапки в сладко-кисел китайски сос са превъзходни, но предпочитам нещо друго, заради подправките… Намират се крилца, дробчета, кашкавалени панирани кубчета… и какво ли не още – няма да умра от глад, я… Обичам почти всичко! Има време! Все ще измисля нещо, а и не съм толкова прималял още. Трябва и да не прекалявам, че мадамите едва ли ще ме харесат!... Гледам, тук има много и все хубави. Харесах си вчера две. Едната е тъмна с огромни зеленикак ...