Непрочетени писма - писмо 2

След първото писмо…

Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали вече ти разказах? И все пак, нека поне ти кажа здравей!

Здравей, …………….

Как си днес? Все още ли си затрупан с работа?

Аз съм добре, много по-добре особено след първото писмо. Бях искрена, най-вече със себе си. Никога, до вчера, не си признах, че изпитах слабост, влечение. Нали ни учеха да бъдем силни, да не се поддаваме на емоция, да бъдем празни. Изплаших се от новите и непознати стихии, разразили се в мен. Та нали бях адвокат, професионалист, безпристрастен, безскрупулен, безчувствен, чужд за хорска молба, непреклонен пред сълзи, несломим пред чуждо нещастие, бездушен. Да, именно това трябваше да бъда, тяло лишено от сърдечни пристрастия, разум лишен от милост.

Ти беше врагът, който трябва да бъде сломен. А как да се боря, след като от първия миг изпитах страст, а може би симпатия или нещо повече? Не бях наясно тогава, не съм наясно и сега. Тези чувства са ми непознати и плашещи. Мога само да предполагам. Научена съм да печеля битки, да бъда най-добрата, да тъпча, да побеждавам, да се радвам на слава и признание, да тъна в охолство. И никой по пътя не ми каза какво е любов, какво е да имаш сърце!

Та, сега съм добре, отпуснах се и си признах. И тогава бях добре, о повярвай, бързо се окопитих. Наистина ти ме разби, направи ме на пух и прах на онази първа среща. По-късно дълго анализирах ситуацията и стигнах до извода, че си се възползвал от мъжкия си чар, за да разклатиш най-здравите опори на един адвокат- душевното равновесие. Докато аз се борех с похотливите мисли и търсех отново да съзра онзи пламък в очите ти, самобичувах се и се опитвах да се върна отново в играта, ти разбиваше исканията ми с лекота, едно по едно, бавно и методично.

Спечели битката!

Сигурна бях, че нарочно се заигра, смути ме, обърка ме тотално преди още да сме се запознали. Добър ход, признавам. Добър си!

А на мен, на мен явно ми трябваше забавление и почивка. Една нощ, прекарана навън, с платена компания и платен любовник /защото други нямах/, щеше да ми се отрази добре. Спрях се, поех си дъх и се приготвих за поредното сражение.

Спечели битката, но не и войната!