Нереален разказ 5

                    Гледахме се като откриватели...

- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя

- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго чувство, привързанот или допълване на вече изградени образи за любими хора, които може би ще срещнем занапред

- Може би - замечтано отвърна тя- Но ще ти разкажа за себе си, все пак от толкова време се познаваме

Родих се и израстнах в богато семейство. Майка е била красива и образована жена. В нея се влюбили двама братя, родителите им живеели в Америка, а те там завършили, натрупали състояние. Знаеш след войната едни са забогатяли, други обедняли. Семейството ни е било от първата категория. Братята се влюбили в майка. По любов ли, по настояване ли, тя се омъжила за по-големия. Родила съм се аз. Малкият брат веднага заминал за Америка, майка и големият брат останали в Атина. Направили тази къща, а малкият брат  направил друга в престижен квартал. Основали Асоциацията заедно с тяхни съмишленици, единият Управител на Асоциацията, другия на Контролния съвет. Скоро и нашето семейство е заминало за Лос Анджелис. Беше радостно детство, учих, обикалях по света. От едно пътуване до Египет, големит брат се разболял от треска, малария или каквато и да е било, болест от там...Ще ме извиниш, че говоря голям, малък брат, а не татко, чичо., те са били братя, но и съперници, надпреварвали са се кой да има повече от другия за да спечели сърцето на майка ми

Майка така и не ми каза истината, кой е родителят ми.

Големият брат почина и ми остави огромно наследство , а аз бях едва на 13-14 години. Попечителка стана майка ми, това бяха  недвижими имоти, акции, държавни ценни книжа, солидни банкови сметки, даже и ранчо в Аризона, в което така и не съм ходила.

Малкият брат заживя с нас, обичали ли са се с майка или не, те си знаят, но бяха повече от добри приятели, а аз му бях любимка. Разбрах много по-късно, че ме е осиновил, защото след смърта му всичко негово стана мое. Станах несметно богата, вратите навсякъде за мен бяха отворени.

Малкият брат имаше много влиятелни познати и те ми помагат и сега.

Завърших Станфорд, после право в Йелч, очаваше ме блестяща кариера. Почина и майка. Бях съкрушена. Идвах тук в Атина, приемаха ме като американката, нямах приятели, познати. Все бяха от категорията хора, да изкопчат нещо за собствени облаги. Ако кажа, че вече опорочиха идеите на Асоциацията, мисля че няма да сгреша. На кого вече помага тя, на група хора които се облагодетелстват от вноските на 10-15 човека, все още вярващи в тези идеи. Мога ли да обхвана всичко като конрол сама. Не нали. От части и ти се убеди в това.

В ЕлЕй срещнах добро момче, също от богато семейство, също като мен не се вълнуваше от това колко сме богати, имахме общи интереси, музика, спорт, пътувания.

Ноо,...скрили от мен че по рождение е болен от неизлечима болест. Искаше много дете. Все ми казваше '' На кого ще оставя всичко това, заслужава ли някаква Фондация дарението ми, не мога да построя нов Станфорд университет, има го...''

Знаеш ли, по черти и характер приличаш много на него.

Ще прозвучи и грубо, ако то кажа, че след 20 дни трябва да бъда в ЕлЕй по важни дела и там. Ще се върна вероятно след два - три месеца. А ти...

- Ами аз, какво, икономически емигрант ли да се нарека. Омръзна ми да се боря с вятърни мелници и да изискват за работа възраст до 25 години и стаж по специалността 10 години. Смешно и нелепо.

Нямам твоите банкови авоари, а не ми и трябват. При нас отначало е било друг строй, но след като се отприщи вторичното натрупване на капитали, както казва баща ми, родителите ни вече бяха възрастни, а вие децата малки, а ние с майка ти се радвахме, че сме на работа и не сме съкратени.

После учих, поработих малко по разни фирми. Голяма част от познатите ми отидоха на работа в Германия, Англия, давали много пари, имало социални фондове, но има една българска поговорка

'' Където чуеш, че давали много пари, взимай малка торба '', и избрах Гърция. Работих каквото дойде и на няколко места, после в Асоциацията, сега отново каквото дойде. Какво да се оплаквам, щом съм здрав работата не ме плаши. Трудно е сам, нямам сериозна приятелка, от една страна добре, че примерно ям каквото има в хладилника, иначе трябва да се съобразявам с нея, трябва да угаждам на прищявките й, да слушам '' Тези познати си купили нова кола, или други всяка събота ходили на таверна или бузуки. Живея добре, по моите разбирания, а не охолно, имам мотор, лека кола, скромно жилище. Ако ме поканят на парти отивам не с празни ръце, ако не ме поканят правя си екскурзийки или обикалям из Атина, това е. Не се хваля, не се и оплаквам - тихичко завърших

Тя вдигна чаша, погледна ме в очите

- Наздраве Петро,... наздраве, ти си истински приятел, истински мъж.

Отпихме от виното.

- А ти - продължи тя - Ще можеш ли сам да довършиш започнатото в градината, да се грижиш за цветя, дървета, да почистваш водоскока, удовлетворяват ли те 2500 евро меечно. Няма да забравяш и гаража и колите, нали. Ще ти се обаждам понякога по скайп...

Кимнах с глава, жеста  значеще повече  отколкото ''ДА''

              Изпратих я на летището. Мълчахме със стиснати ръце. Предчувствахме ли някаква раздяла.

И Роузи бе предупредена. Сутрин в 8 часа позвънявам, тя ми отваря, поздравяваме се, започвам работата си, в 10 часа ми носеше кафе с кроасан или сладка, в 14  часа заключваше вратата след мен.

Бързо свикнах с новият режим на работа.

- Петро, в събота и неделя не работя. Кирия Августа не ми е наредила да ти давам ключа, извинявай - сяаш виновно ми говореше

- Роузи, до понеделник, всеки има нужда от почивка и собствено време.

- Прав си, три жени сме наели ефтин апартамент и сме там. В неделя ходим на църква, знаеш ли  , в центъра е, не че съм толкова вярваща, но всички ходят.

А дните си вървяха монотонно, в 8  ми отваряха, в 10 кафе с нещо,, в 14 заключват след мен.

След днешното кафе ме попита.

- Петро, ще ми помогнеш ли да преместим големите кашпи  и сандъци с дървета, искам да почистя зад тях.

Тръгнах след нея към покритта тераса пред басейна, посочваше ми кашпата, дърпах напред, тя почистваше, връщах я отново на мястото си.

Нагласих и последната, погледнах дали са в права редица. Къде изчезна Роузи така тихомълком. Отупах по навик панталоните си, обърнах се, и... Роузи с нови дрехи, на няколко метра пред мен.

Отпуснала ръце по тялото си, гърдичките й опъваха тениската.

- Роузи, какво е това, имаме повод за празнуване ли,  за добре свършената работа по кашпите или друг повод.

- Петро, искам да правя любов с теб. Разказах на другите жени за теб, и те... ами така ме посъветваха

- Хайде стига Роузи, ти не си от червените фенери, нали, ела, ела при мен, дай да те прегърна...

Тя плахо пристъпи към мен. Прихванах я  през коленете и рамената като някое малко момиченце и я понесох на пейка под сянкта на някакво дърво в градината. Ръчичките й бяха обвити по врата ми. Приседнах и я оставих в скута си.

- Не ми се сърдиш за първата ни среща, нали Петро,... не можех да постъпя по друг начин, това е работа за мен - се оправдаваше тя.

Галех детското й лице, слабичките рамена, правата и черна коса.

Милата тя, от нежнот ли, от умора ли, кротко спеше в обятията ми. От колко ли време никой не я беше галил така приспивателно.

Птиченца се къпеха във водата на водоскока, отърсваха пръски вода, относо влизаха по камъчетата, весело чуроликаха.

Вероятно и аз съм позадрямал. Липсваше фотограф-папарак да ни увековеи и щяхме да изхвръкнем от къщата на Августа като прелюбодейци.

Роузи се поразмерда

- Петро - тихичко прошепна - Благодаря ти, това е повече от секс, така съм отпусната и в същото време и жизнена. Ако искаш да приготвя нещо за ядене,има кухня към пристройката където живея, ще ми бъде  особено приятно.

               Разказваше  за Манила, за прекрасния , но труден живот във Филипините, показа ми снимки на многолюдното си семейство.

- Братята ми са моряци, пътуват под чужд флаг, татко и майка имат малко рестоантче, а сетрите ми учат и догодина  завършват, и тв Медицинско-сестринско училище и после най-вероятно е да тръгнат и те по света. Ето, по силата на някакво международно споразумение, аз дойдох в Атина.

               Три поредни вечери говорехме и се гледахме с Августа

- Сега при нас е сутрин Петро, а при теб 10-11 вечерта. От тук в далечината се вижда океанът, зад нен одтава надписът Холивуд, не си забравил, че ще се върна, искаш ли нещо от Калифорния за спомен

Усмихнах се подкупващо.

- Разбира се, че искам, ако има  две -три тухли четворки - през смях казах

- Каквоо, тухли четворки ли,... къде да ти ги търся момчето ми - избухна в смях и тя

- Нее, ти си ми достатъчна... - защо ли й го казах

- Хайде до нов разговор - заключи тя все едно не е дочула.

                Чоплех нещо из градината, миришаше на прясно окосена трева., изметена пътечка и измита с вода. Роузи донесе кафето, разменихме обичайните приказки за времето, за работата.

Клина й очертваше бедрата, междубедрието, надолу приятно изглеждащи прасци, сандали с коркова платформа .

Загледах я изпод око. Загадъчна, нежна представителка на една далечна екзотична страна...

Но нали пред любовта всички сме еднакви, няма религия, няма предразсъдъци, цвят на кожата.

Каня я утре в къщи.

- Хайде, събота е, ела в къщи, ще се любим цял ден и нощ, а в неделя отиваш на църква и ще се молиш да ти опростят греховете.

- Добре, но ако ми хареса, отивам в църквата, изповядам се и после се връщам при теб, и после имаме цяла седмица да си при мен, така може ли - смееше се тя

Чаках я на метростанцията. В къщи като невидяли се разсъблякохме още от вратата.

Ох, ами тя ксто едно пораснало момиенце, ако й стане нещо, излагация в поликлиниката...

Оставаше да каже ''Няма да го оставя отвън '', или '' Няма ли ограничител, природата ни е пригодила така, че да си пасваме с нашите мъже... ''

Ами най-страшното, ако прихвана нещо или изреве след месец'' Бременна съм'', кое ще е по-страшното. Хайде, както се казва, не ми трябва на баир лозе, а и не правя международна колекция.

А това не е ли отстъпление от Августа, каза че ще се върне...

Ръката ми се стовари върху бузата ми, отлетяха натрапчивите мисли.

- Петро, какво стана - изплашено попита Роузи

- Ох, Роузи обичайните комари, хайде пийнеш, пийнеш кръвчица, ами бягай, не ти искам да ми носиш сертификат - смеех се  над шегата си.

               А дните проължаваха да си текат монотонни...

следва....