Несбъдната мечта
Мислиш ли, че можеш да ме познаеш в стичащите се капки пот по скулите ми?Капки надежда и грапавост? Чуй смесването - път към уродливи първичности... И жажда на райета. Нуждаеш се от мустанги, за да износиш утопичното... То е като кална яма. Молиш се за пиршества и обреди, а получаваш мухъл и слама...
Ноктите ти скърцат травми. И хипотетичност на корем. Моите - лакирани в червено (любимото ми) си въобразяват сексуалности на n-та...
Циркулираш ли около безусловностите? Накарай ме да вярвам в сродната душа... Аз искам, а не вярвам. И в грозното ще видя красота...
Привърженик съм на ощърбеното, на гърбавото, на луничковото в мъжките лица... За мен безценна стойност имат бенките... Ако искаш, наречи го суета.
Викаш ме от бездумното царство. Там всичко е барабанен удар. И светлосива самота... Мълчанието - квадратни тежести. А усмивката ми не стопля и забравата...
В сънищата ти явява ли се тя? Оная, дето заслужава? Както в моите - оня с пълнокръвната душа? Целува ме по бузата и отминава... като с кънки върху ледена повърхност... А аз се крия зад признанията му. Идващи от трансово-неистовата му тъга...
Ти ще срещнеш хребети, аз знам. И ще се завърнеш - миг след след страстите -ония вечните... Дето те спасяват от въжето. И от ръждясалата гилотина...
И ще ми разкажеш. Път във послеписи. Премрежено нежни... и живи. Оная колба с отровата. Живачната. И дъхът ти - извърнат към плътта и. Оная изконно женската. Като моята - недокосната. Неразчетена. От оня с подобна душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
