Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
8.01.2008 г., 8:23 ч.

Несбъдната мечта 

  Проза » Други
984 0 3
1 мин за четене
 

Мислиш ли, че можеш да ме познаеш в стичащите се капки пот по скулите ми?Капки надежда и грапавост? Чуй смесването - път към уродливи първичности... И жажда на райета. Нуждаеш се от мустанги, за да износиш утопичното... То е като кална яма. Молиш се за пиршества и обреди, а получаваш мухъл и слама...

Ноктите ти скърцат травми. И хипотетичност на корем. Моите - лакирани в червено (любимото ми) си въобразяват сексуалности на n-та...

Циркулираш ли около безусловностите? Накарай ме да вярвам в сродната душа... Аз искам, а не вярвам. И в грозното ще видя красота...

Привърженик съм на ощърбеното, на гърбавото, на луничковото в мъжките лица... За мен безценна стойност имат бенките... Ако искаш, наречи го суета.

Викаш ме от бездумното царство. Там всичко е барабанен удар. И светлосива самота... Мълчанието - квадратни тежести. А усмивката ми не стопля и забравата...

В сънищата ти явява ли се тя? Оная, дето заслужава? Както в моите - оня с пълнокръвната душа? Целува ме по бузата и отминава... като с кънки върху ледена повърхност... А аз се крия зад признанията му. Идващи от трансово-неистовата му тъга...

Ти ще срещнеш хребети, аз знам. И ще се завърнеш - миг след след страстите -ония вечните... Дето те спасяват от въжето. И от ръждясалата гилотина...

И ще ми разкажеш. Път във послеписи. Премрежено нежни... и живи. Оная колба с отровата. Живачната. И дъхът ти - извърнат към плътта и. Оная изконно женската. Като моята - недокосната. Неразчетена. От оня с подобна душа...

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имам слабост да цитирам част от творбата в коментарите си.При теб ще се наложи да забравя това,не мога да открия дори любима част,толкова потъвам в написаното.Аплодисменти!
    /виж предпоследния абзац,"И ще се завърнеш - миг след след страстите"/
  • Очарован съм от теб... и то много, даже повече!
  • Пътят на послеписите е бурен - като морето. С черните огромни вълни, с бял отенък. В тях са разложени сълзите, на тъгата и страстта - червената, като ноктите ти. Вярно драскат травмено.Но топли бялото, което те спасява от ръждата на гилотината. Тогава не мълчиш, разговаряш със спомените си и се усмихваш.
    Браво, Рали!
    Толкова ми допада това, което пишеш!
Предложения
: ??:??