Нещастната щастливка
1 мин за четене
Нещастната щастливка
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за моята същност. Не издавам нито звук, нито стон дори, понякога подсмърчам и се надявам мама
да е помислила, че просто ми е запушен носът. Гола съм аз, гола е и душата ми. Няма друг около мен, сърцето също пусто е. Уж
щастлива съм, а ме боли. Имам всичко, а в мене кухо, толкова тихо, че можеш да чуеш как солените капки падат по сгърченото
ми тяло.
Изляза ли от там, аз съм вече нов човек. Усмивката не слиза от лицето ми, веселя се и разсмивам, карам хората да си мислят
кое ме прави толкова щастлива. И те го вярват, от мене по-щастлива няма. Изслушвам проблемите им и ги карам да ги забравят,
но няма кой да ми помогне да забравя своите.
Само аз знам истината, там, в банята на студените плочки. И по-добре да си остана само аз, нека ми завиждат за щастието ми,
а макар и фалшиво да е то.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Колева Всички права запазени
