Нещата
- Мамо, мамо пак ги видях... Мисля, че скоро ще разбера за какво си говорят... Толкова съм щастлив, мамичко!!!
- Радвам се за теб, миличко... - отвърна доста угрижено Петя. Разбира се, ни най-малко не се радваше на странностите на сина си. Нещо повече - в душата и се зараждаше съмнение за психическото здраве на детето. Отначало гордостта и не и позволи дори да си помисли за това, но сега нещата стояха различно. Тази странна мания продължаваше вече повече от месец...
Три седмици по-късно Петя беше сигурна, че нещо с него не е наред. Водена от това чувство, тя се озова в кабинета на д-р Боянов.
- Седнете, госпожо, и запазете пълно мълчание. Аз ще си поговоря с малкия... Така... Виждам че се справяш в училище, дори играеш във футболния отбор. Навремето и аз обичах да спортувам...
Половин час по-късно известният доктор заключи, че детето се развива напълно нормално, както физически, така и психически, и че странностите му се дължат просто на богато въображение. Петя не беше съгласна ...